ГЕО МИЛЕВ СЕПТЕМВРИ
ПРЕОСМИСЛЯНЕТО НА ЦЕННОСТИТЕ В ПОЕМАТА

Според съвременните социални науки понятието ценност включва индивидуалните или колективни идеи, които служат като стандарти за поведението на хората през различните епохи. Те са предпочитан тип вярване за това, как трябва и как не трябва да се държи човек и какви са крайните цели на неговото съществуване. В много случаи ценностите съвпадат с вечните идеали на човечеството за търсене на истината, свободата, красотата, честта, справедливостта и др. Това са все желаните общи цели, които в качеството си на ценности стават водещи принципи с реална значимост в човешкия живот.
В годините след Първата световна война европейските страни изживяват дълбока политическа и икономическа криза, която рефлектира и в духовния живот като криза на самоличността, на общуването и на доверието в институциите и традиционните ценности. Модернистичният творец проявява двойственото отношение към културата и духовните завоевания на миналото, смятани като достойни за унаследяване и приемственост, но и като потискащи условности и авторитети, които пречат на изявите на свободната личност. Оттук идва и повикът на модернизма за ревизия на отживелите бремето си ценности, за преосмислянето и дори отрицанието им, ако те в променените условия на живот не могат да бъдат защитени в дотогавашните традиционни представи за тях. Не е възможно един толкова ерудиран и авангардно настроен творец като Гео Милев, който за втори път след Пенчо Славейков се опитва да приобщи българската култура към новаторските хоризонти на своето съвремие, да остане равнодушен към проблема за ценностите и наследството на вековете. Това, че той открито търси отговор в поемата си Септември на въпроса Що е ценност? и изнася на показ девалвацията на ценностите в българския политически и духовен живот през 20-те години на XX век, показва още веднъж колко е изпреварил своята среда на родна почва и колко болезнено го нараняват пораженията в ценностната система на част от българското общество по време на Септемврийските събития от 1923 г. Извършените жестокости и явното братоубийство провокират изострената му и свойствена на модерния художник чувствителност към всяка форма на насилие и репресия. Преоценката на традиционните ценности, в които до този момент и той самият е вярвал, идва при него не под натиска на някаква политическа идеология, а от нарушената му представа за хуманност и толерантност към инакомислещите, за ненакърнимостта на националните и на човешките добродетели.
В поемата Септември Гео Милев търси причинно-следствената връзка между ценностите и типа мотивация или цел, която съответства на традиционните представи за тях. Той издига като върховна ценност в творбата си стремежа към свобода, отразяващ духа на експресионизма с всички присъщи нему художествени средства и похвати. Свободата е абсолютизирана и сакрализирана, но заедно с това не се премълчава фактът, че пътят за нейното достигане е взривяването на всички бариери пред нея. По много емоционален и същевременно логично-изчерпателен начин поетът пресъздава мотивацията на този стремеж към свобода, изповядван от човека от незапомнени времена. Да бъдеш свободен - това според Гео Милев е личностното и общественото Вярване за идеалния начин на съществуване. Нищо не може да унищожи тази-непреходна ценност и нищо не може да спре борбата за нейното постигане: