Мартин Александров Младенов XII^г ; 18

Гео Милев избира да вярва че "Септември ще бъде май", а аз?

Вярата е най-важното нещо в живота на хората. Без нея не би имало развитие, не би имало промени, прогрес, възход, живот.

Не случайно казват,че надеждата умира последна.

До последният си ден и час трябва да имаме надежда и вяра в утрешния ден. Да сме уверени, че бъдещето ще бъде по-добро от днес.

Цялата тази идея Гео Милев е вложил в едно изречение:

Септември ще бъде май! Ще бъде!

Бъдещото време на последната фраза на поемата "ще бъде!", звучи като последен акорд на разгърнатата в поемата идея за човешката вяра.

След всеки неуспех, след всеки погром, след всяко падане не бива да падаме духом. Необходима е много вяра, сила и решителност да се изправим и да започнем отново! Такъв е заветът на Гео Милев.

Той изобразява един от най-тежките за българският народ моменти погрома на едно масово въстание, прекършването на един велик ентусиазъм, на едно велико дело в което се включват хиляди маса народ.

Художественият свят на поемата Септември е изграден върху кървавите исторически събития на въстанието от септември 1923 година.

Историческите събития са фон, върху който авторът насочва размислите на читателя в друго направление, а именно за кризата на променящия се свят.

Криза, проявена в размаха на въстанието и във величавият щурм на масите, които превръщат роба в народ. Криза, съпроводена с унижение и страдание, което събужда гняв и бунт. Това са закономерните явления върху които се изгражда идеята за свободата и мечтата на масите за по-добър свободен живот.

Стихията на емоциите се отприщва и преминава от злоба към социален гняв. Сякаш се понася взрив, който с тътен руши и събаря рамкираните граници на стария, познат, но ненужен и безполезен свят. Този свят в поемата е изграден чрез образите на нощта. И в нейната мъртва утроба се ражда вековната злоба на роба и се появява в своя пурпурен гняв величав народ.

В този миг, като светлина се ражда надеждата и тогава слънчогледите погледнаха слънцето, така както и масите проглеждат открито и дръзко истината за своя живот и застават пред истинското лице на своето тревожно, изпълнено с погром човешко битие.

В поемата Септември човекът е възкресен и той отново и отново застава в центъра на света.Човекът заменя Бога, движи историята и променя настоящият миг на живота. И тук се заражда неговият спор. Спор