II. Оперети и фарсове

В първото от своите Литературно-художествени писма из Германия върху бойкота на Хауптмановото Тържествено представление аз минах неволно край един доста нелитературно-художествен въпрос и при това въпрос от доста голяма важност: профанизирането не демократизирането! на изкуството в случая в Немско. И ако поискам да се върна още веднъж на този въпрос, ще се попитате негли: Че защо? Нима само от Германия ще ни пишат постоянно за опрофаняването на изкуството? Германия, която носи в днешно време пряпореца на нашата култура? Земята, в която и днес живеят такива поети като Густав Фалке или Рихард Демел? И ще се удиви всеки може би, който си мисли, че това нещо големи мъже, поети, философи и пр. се раждат току-тъй, из пръстта или пък, най-сетне, може би са рожби на целия свой народ, а не на едно само отделно общество понякога твърде малко, което живее на особена земя и под друго слънце. Впрочем упадък художествения вкус у широките общества най-вече в наши дни може да съществува въпреки присъствието на големи художници или поети. И може би тъкмо затуй най-поучително е опрофаняването на изкуството в Немско.

Понижаването на естетическия вкус по тези места намира израз в един тъй голям дял от гражданството, който дял ако щете: класа освен това, поради преобладаващото си значение, едва ли не би взел връх себе си образа на целокупния немски народ. Това е една широка коалиция на няколко разновидни класи, които се свързват в едно тъкмо чрез своя естетичен вкус (те имат все пак някакъв вкус); класи, които у нас биха съставили негли знаменитата средна ръка. И средната ръка в Германия поради значителното си социално положение е завладяла тоже и един твърде голям мегдан от изкуството, литературата и театъра.

Немската средна ръка като социоложки и естетичен terminus technics събира в себе си не само дребната и едрата буржоазия, но и част от работничеството. Едно след друго се редуват тук разни малки и дребни фабриканти, дребни и едри търговци, разни посредници и комисионери без капитал, които говорят обаче постоянно за хиляди и милиони; подсигурени вдовици, наследници и охолни рентиери, които винаги щом ви срещнат, ще ви се похвалят, че днес са спали до 10 часа, или пък ще ви разправят какво са яли преди час и какво ще ядат след час; благочестиви пастори и разнокалиброви учители, банкери, офицери и т. н.; разните нисши и висши пощенски, финансови и пр. чиновници; деловодители, книговодители, счетоводители, архивар-регистратори и т. н. все отделни малки класички със собствена психика и собствена легитимация, които взети обаче in coprore, съставят великата и единосущна средна ръка. Това са все честни и трудолюбиви хора, добри граждани, добри патриоти, добри съпрузи и добри бащи, които отдавна са си устроили семейното щастие, прехранват си челядта, получават си всяка сутрин най-популярния областен вестник, който обаче четат едва на обед, дават една-две стаи под наем и си имат добри, пъргави и весели домакини, които обичат най-вече бирата и музиката и затова техните руси, румени дъщери раздрънкват постоянно от първия до третия етаж своите клавири и кършат от сутрин до вечер своите гласенца по мелодиите на любимите им оперетки. Това са хора на гражданската средна ръка всички прекарващи весело и доволно живота си, поне толкова доволно, че не им идва на ум да пожелаят нещо повече. Учените пък синковци на средната ръка веят собствен байрак и се зоват филистертум.

Животът и психиката на отделните епохи, на отделните класи, на отделните общества изтъкват понякога из своя специфичен, класов език една-единствена дума или израз като най-смислени, най-дълбокоизразни, в които тъкмо се отражава най-ярко тяхната психика. Времето на Калдерона се въплъти в Lа vita e sueno (животът е сън); духовното поколение на Пол Верлен намери в най-дълбоките дълбини на човешката душа само La douleur и La melancolie; Ницше създаде образа на свръхчовека; а целият вътрешен живот на немската средна класа се отражава в две слова: Spass и Vergnugen шега и удоволствие. Това са най-популярните абстрактни понятия въобще из малкото абстрактни понятия, с които си служи средната ръка. Вместо да ви кажат, че сте скромен или умен, казват ви: Вий не си позволявате никакви удоволствия... Ами какви удоволствия? Е, че изобщо, Spass... Може би ще побързате да си представите хората на немската средна ръка като бонвивани и в такъв случай ще повярвате, че те трябва да говорят твърде често за любов, не любовта се нарича тоже Spass. Всичко е Spass и Vergnugen.

Обаче важното в случая е, че удоволствията и забавленията се дирят в изкуството, в литературата и театъра най-вече в театъра. Голямата популярност на кинематографите или на романисти като Зола, Прево, Самаров и пр. още не значи господство на плебейските вкусове; но когато тези вкусове завладяват сцените не само на частните театрални заведения, но се налагат дори на държавните театри, чиято културна задача се съшедствува божем и от културна отговорност; когато актьорът и оперният певец се обръщат на палячо и на лала опасността за опрофаняване на изкуството е твърде голяма и виси като черен облак през летни дни. А днес за днес естетическите вкусове на средната ръка владеят почти всевластно, владеят навред, особено в търговско-индустриални центрове, дето средната гражданска маса държи в ръце първенството и надмощието. Театрите в Немско нямат сметка да представят друго освен любимите сценични блудкавости, наречени оперети глупави музикални произведения, с глупав текст и още по-глупава музика, разните фарсове или пък комедии с музика и танц. Разните и безбройни Испански мухи, Пупшен, Милият Августин, Катер Лампе, Верният Екарт (фарс от един актьор комик)! и пр., и пр. не