Гео Милев и литературния кръг Везни

Везни е литературно художествено списание, което излиза в София в периода 1919г.-1922г. Година I се редактира от комитет с участието на Гео Милев, година II - от Гео Милев и Л. Стоянов. Замислено е като списание, което да популяризира книгоиздателство Везни и става орган на модерното изкуство и обединителен център на модерно мислещите творци символисти и авангардисти. За това говорят имената на неговите сътрудници, между които са Ламар, Боян Дановски, Чавдар Мутафов, Л. Стоянов, Хр. Ясенов, Г. Михайлов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Н. Райнов. Списанието редовно публикува преводи от модерни европейски поети на немски, руски и скандинавски Р. Демел, Е. Верхарн, Ст. Маларме, Едгар Алан По, Ш. Бодлер, О. Уайлд, и др. Илюстрирано е богато и луксозно с репродукции от чужди и български художници-модернисти Е. Мунк, Е. Шиле, Ф. Ропс, В. Кандински, М. Шагал, Ив. Бояджиев, Сирак Скитник и др. Поместени са важни статии за разивитието на нашата естетическа мисъл, каквито са статиите на Ч. Мутафов Карикатурата, Зеленият кон, на Николай Райнов Изкуство и стил, Източно и западно изкуство, Символ и стили др.

В началото на Везни" Гео Милев има самочувствието на защитник и пропагандатор на символизма. В статии и рецензии той воюва срещу реализма, разбирайки го в духа на символистите като принизено натуралистично изкуство и безкрило копиране на действителността. Под въздействието на символистичните идеи той заявява, че външното впечатление и външния жизнен опит нямат значение за художественото творчество. Неговите извори не са в реалността, а в свръхдействителния свят на Платоновите идеи. Поетически обект е неизразимото, скритата същност на човешката душа, която е непостижима за логиката и анализа. На мястото на логиката се утвърждава интуитивизмът, на мястото на