Гео Милев и експресионизмът. Бунтът срещу действителността или поемата Септември

Годините около Първата световна война бележат края на една епоха и началото на друга. Идва време на промяна и се случва така, че вълна от нови естетически явления залива много държави и това става по силата на сходни промени в ценностните критерии на обществото. Тези промени се отразяват и върху литературата. Модернистичните тенденции се раздвояват и част от авторите започват да се ориентират към по-актуални и авангардни форми на модерното изкуство. Експресионизмът е една от тези авангардни форми, която се оказва доста привлекателна за българските автори и същевременно позната, тъй като част от тях са имали щастието да се запознаят директно с него, понеже са получили своето образование в неговата родина Германия. Експресионизмът се заражда на границата между две епохи. В него се пречупват смъртта на старото и раждането на новото, затова е доста противоречиво явление. В България той обхваща върховите моменти на българския модернизъм, и същевременно прехода към родното на ново равнище. Българските експресионисти са в разрив с традиционния реалистичен метод на изображение, но и способстват за творческото преодоляване на остарялата вече поетика на символизма, въвеждат нови философски и екзистенциални проблеми, подлагат под съмнение представите на предхождащите ги поколения за красиво и изящно, като съзнателно огрубяват своите изразни средства и не на последно място сближават литературата до социалните проблеми на съвременността. Експресионизмът е антитезата на вече остарелите художествени явления. Един от онези български интелектуалци, почерпили експресионизма направо от извора е Гео Милев.Той е може би единственият автор в България, който теоретически задълбочено разглежда естетическата същност на това авангардно явление. Двете му статии Фрагментът и Небето се възприемат като манифестни текстове на българския експресионизъм. Но доколко Гео Милев е експресионист това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. Преди всичко, никое от авангардните течения на двайсетте години на ХХ век не е и не може да бъде концептуално чисто по определение, тъй като, както вече бе споменато, това е явление възникнало в един граничен период. Затова и принадлежността на твореца не може да бъде концептуално чиста. Най-общо може да се каже, че в произведенията на Гео Милев доминират модернистичните експресионистичните тенденции на авангардизма, въпреки че в тях присъства влиянието на символизма. В действителност българският експресионизъм, черпейки творчески иде! и от предхождащите го модернистични течения, е бил тяхно продължение. Модернистичната естетика се изгражда до голяма степен на базата на отрицанието на предходния културен модел както символистите, така и експресионистите отричат реализма като безнадеждно остарял и естетически непродуктивен модел. Но докато символизмът се стреми да намери в материалното съответствия на духовното и оттам на непреходното, всички деформации в експресионистичното изкуство са израз на отношението на твореца към действителността. И така, колкото и условен да е въпросът, дали Гео Милев е експресионист, ако погледнем към зрялото му творчество, ще стигнем безусловно до положителен отговор. В България експресионизмът възниква в условията на национална катастрофа. Експресионистите долавят разпадането на стария свят, те чувстват и виждат разрухата, но тя се приема от тях със смесени чувства на ужас и надежда оттук идва най-същностната тема в това течение: темата за промяната. Идеята за човека в тази епоха е, че той е осъден да живее в негативната действителност, която го ограничава, заплашва и обезличава. Всичко е хаос, абсурд, катастрофа.Създава