Гео Милев - ЕСТЕТИКА НА ЕКСПРЕСИОНИЗМА

Модернистичната естетика се изгражда въз основа на отрицанието като антитеза на предходния културен модел.
Както символистите, така и експресионистите отричат реалистичната традиция. За тях тя е безнадеждно остаряла в културно-исторически план и непродуктивна като изкуство в естетически аспект. И двете модернистични течения търсят промяна в мярата и средствата за интерпретиране на художествената условност. Внасят субективния елемент, целенасочено деформиращ художествения образ, и търсят стилизация на духовните ценности в творческия изказ. Но докато символизмът се стреми да намери в материалното съответствия на духовното и оттам - на непреходното и абсолютното, всички деформации в експресионистичното изкуство са израз на отношението на художника към реалността.
При символизма материалното и духовното, творческото АЗ и светът са две максимално обобщени цялости. Това течение се стреми да изгради пространство на художествен филтър между човешкото съзнание и реалните измерения на света. По този начин вътрешният АЗ е отделен и дистанциран от всичко случайно и хаотично в действителността, оказало се несъществено за формирания символен образ. Именно той изразява невидимата психосъщност на вътрешния човешки АЗ. Връзката с обективно реалното е само асоциативна. Експресията разрушава условното пространство за художествен филтър между психологичен АЗ и реалност, като сгъстените духовни енергии на мисловните прозрения динамично атакуват реалиите на действителността. Посоката на въздействие е отвътре - навън. Единствената цел на експресията - като психоатака на вътрешния АЗ - е категорична и безусловна промяна на света. Обективната действителност е предизвикана от човешкото съзнание. Социумът е грозен и трябва де се промени. Промяната е във вътрешния взрив, в Апокалипсиса, след Който идва откровението за света. След разрушението и взрива той е още по-грозен и страшен. Превърнат е в руини, в отломъци, от които трябва да се изгради нов свят. Пространствената среда на обективната реалност е фрагментаризирана. Състои се от отделни елементи. Именно от тях, от грозните съсипни, останали след разрушението на света, творецът експресионист трябва да изгради новия художествен образ на заобикалящото го обективно реално. Тоест, от грозното, чрез динамично преструктуриране на художествени фрагменти, се ражда образът на новия свят в изкуството на експресионистите. Това е една особена естетика на грозното, която сред неуюта на настоящето проектира духовните мостове към човешкия интелектуален Рай. Мотивът за взрив и разрушение на досега съществуващото е вътрешната естетическа потребност на човешкото съзнание от красота и извисена духовност. Но красота, изпълнена с Живот, с реалния пулс на земната страст, търсят творците на експресионизма. Отричат безплътието на идеала за красота, превърнат във фикционално метасъстояние на душата. Експресионизмът има ново отношение към света.
В сп. Везни Гео Милев пише: Днес, в първата четвърт на 20 век, когато цялото човечество се е възправило в титаническо напрежение, за да разгроми всички досегашни прегради и ограничения, - догми и норми на естетиката, в които е било затворено, заточено художественото творчество на човешкия дух, и прогласява неограничена свобода на този дух, неограничена свобода на творческата фантазия (това е смисълът и историческото значение на експресионистичната революция в изкуството!)...
Гео Милев е творецът, пръв осъзнал и теоретически мотивирал новата естетика на експресионизма. Динамичната промяна е същностен белег на изкуството. Бъдещето на