Теоретична обосновка:

Галванизираните пластмаси съчетават полезните качества на полимерите и на металите. В редица случаи те успешно заменят металите, което е икономически по-изгодно. Те са типични слоести композиционни материали и техните свойства зависят от изходния полимер, от метода и режима на формуване, от предварителната обработка преди галванизиране и от свойствата на отложеното метално покритие. Металното покритие придава на полимера красив външен вид, електро- и топлопроводност, възможност за запояване, оптични и магнитни свойства, повишава неговите физико - механични показатели, устойчивостта към разтворители, топлоустойчивостта и др.

По принцип върху всеки диелектрик може да се отложи метално покритие. В промишлен мащаб обаче се галванизират много малко полимери - присаден АБС (акрилнитрил-бутадиен-стирол), удароустойчив полистирол, полипропилен и др. От значение при избора на полимер за галванизиране са следните показатели: наличност на не по-малко от две фази, едната от които може да се разтваря в байцващия електролит, химическа устойчивост в електролитите за галванизиране, минимална водопоглъщаемост, възможно нисък коефициент на топлинно разширение, устойчивост на стареене, повишена топлоустойчивост, възможност за получаване на метално покритие с добра адхезия и др.

Присадените АБС са трикомпонентни двуфазни пластмаси в аморфно състояние. Едната фаза, образуваща твърдата стиролакрилнитрилна (САН) матрица, е съполимер на стирола с акрилнитрила, а втората е каучуковата фаза, която е разпределена хомогенно в нея във вид на глобули. Тази структура на полимера дава възможност за равномерно микроограпавяване на повърхността и получаване на метално покритие с добра адхезия.

Адхезията на металното покритие към пластмасата може да бъде обяснена с теорията на химичната връзка или с теорията на механичната връзка. Според първата теория причината за доброто сцепление между метала и полимера е наличието на междумолекулни сили, като не се изключва възможността и за евентуално химично взаимодействие. Според теорията на механичната връзка при байцването на АБС се образуват микрограпавини на повърхността и в тях се закотвя металното покритие.

Една от основните операции на предварителната обработка на пластмасите при галванизиране е байцването. С нея се цели да се изменят химичната природа на повърхностния слой и неговата микрогеометрия, в резултат на което се получава добра адхезия на металното покритие. На повърхността на пластмасата се образуват кратерчета и каверни с размери до няколко микрометра, в които се закотвя металното покритие. Настъпилите изменения в микрогеометрията на повърхността и увеличението на нейната хидрофилност осигуряват добро и равномерно активиране.