Г. П, СТАМАТОВ В РАЗВИТИЕТО

НА БЪЛГАРСКОТО ПОВЕСТВОВАТЕЛНО ИЗКУСТВО

...В развитието на българската литература той изглежда някак чуждо явление - сякаш вън от нейната традиция, самотен и чужд на домашната патриархалност, на чувствителността на българския дух, чужденец, "европеец", който не смогва да "се вкорени" в българския живот. Остава сякаш страничен наблюдател и съдник за разлика от всички свои съвременници, в т. ч. и "европейци" (кръг "Мисъл"), ако не говорим за писателите, продукт на домашната духовна култура (Вазов, Влайков, Ал. Константинов и др.). Може би затова остава и неразбран от читателите, а до голяма степен пренебрегнат и от критиката. Казаното, естествено, не означава, че "естетическата застиналост" на писателя е абсолютна, че у него като писател не ре-

зонира "врявата на деня", живото движение на живота. Вълните на литературното развитие обаче не го извеждат от кръга - те само правят по-болезнени неговите усилия ("Прашинки"), водят го към една закъсняла имитация на надживения вече модернизъм. И още: свидетел на съдбоносни събития на България (Съединението, Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война, на Септемврийското въстание, фашизма и борбата срещу него). Писателят, който безспорно има остра морална и социална чувствителност, като че ли стои "над" събитията. Вън от тях е и в творчеството си. Кръгът на творческите му търсения остава един и същ - блатото на младото буржоазно общество, прозата на буржоазния живот и неговите "герои". Дали заради "духовния си аристократизъм", идещ от европейския ранг на руската духовна култура, защото (по собствените му признания) не успява да се "вкорени" напълно в духовната култура на България, или защото изчерпва потенциала на творческите си възможности, е трудно да се каже. Но Г. Стаматов не успява да излезе от "своя кръг" - и като естетика, и като повествователна техника. До края на творческия си път той се люшка между реализма, натурализма и модернизма, без да завърши естетическата си еволюция. От това гледище е проблематично дали е възможно без уговорки да го "зачисляваме" в списъка на писателите критически реалисти, както това се прави без уговорки в академичната литературна история. По-нататък ще бъде направен опит да се потърсят съществените характеристики на Г. Стаматовия "реализъм", а тук нека да отбележим още, че става дума за писател с определена, рязко очертана физиономия. И макар че той не е"енигматична загадка" като Ст. Михайловски - днешният му прочит ни изправя пред сериозни трудности, защото предполага отделяне на "живото" от "мъртвото" в новелистичната му проза. В нашето