Г. П. СТАМАТОВ

През 90-те години на миналия век у нас се разви широко и даде богати плодове критическият реализъм отражение на обществената действителност през тоя период. Бързо обедняващите народни слоеве вследствие на усилено развиващия се капитализъм, оформяването на модерна буржоазия чрез хищническо натрупване на капитали, борбата на демократичните сили, особено активни между които са социалистите, против политическата диктатура и реакцията всички тия явления създават у голяма част от българските писатели, от една страна, настроение на дълбоко съчувствие към народа, от друга критично отношение към новата социална действителност. У някои критично-изобличителното отношение е особено силно и съставя самата същност на тяхното творчество, у други то се изразява само в известни моменти на произведенията им от онова време, у трети е съединено с народнически, народническо-социалистически или социалистически настроения.

Иван Вазов, който възпя и възсъздаде нашето националнореволюционно движение, през 90-те години в много свои произведения с метода на критическия реализъм отрази обществената и морална атмосфера на оформяващото се капиталистическо общество, а още в началото на 80-те години пак като критически реалист отбеляза в своите стихове, че.

Нов кумир замени идеали

и разчетът владей, не духът!

Тоя нов кумир" това са парите.

Критически е реализмът с малки отклонения в разказите на Михалаки Георгиев, както и в някои от произведенията на народниците Т. Г. Влайков и Хр. Максимов-Мирчо въпреки някои техни консервативни възгледи и дребнобуржоазни обществени идеали. В Ратай", Чичо Стайко", Кандидат за лакей", хрониката В село" от Влайков е отразено лошото положение на селяните и пропадащите занаятчии. Критически е реализмът и на Антон Страшимиров (в Смях и сълзи", 1897) и П. К. Яворов (Стихотворения", 1901), които бяха известно време под влиянието на социализма.

Особено ярък изобличител на оформяващото се буржоазно-капиталистическо общество у нас бе Алеко Константинов. Той изобрази типични негови представители и отношения. Алеко е най-последователният, типичният представител на критическия реализъм в нашата литература през 90-те години.

По линията на неговия критически реализъм взето в най-общ смисъл се развива и творчеството на Г. П. Стаматов, чиито герои израстват в обществото, което осмива и авторът на Бай Ганьо" и Разни хора, разни идеали". Ако у останалите белетристи от онова време преобладава съчувствието към потиснатия и ограбван селянин и занаятчия, у Алеко Константинов и Г. П. Стаматов на първо място стои критично-изобличителното отношение към буржоазно-капиталистическото общество в града, към новите рицари" на капитала. Но ако Алеко отрази в произведенията си това общество в самото негово начало, когато то се формираше и неговите представители се превръщаха от еснафи в буржоа, Г. П. Стаматов можа да продължи своите остри наблюдения по-дълго до времето на неговото пълно разлагане. И през целия тоя период от края на 90-те години до Първата световна война, когато индивидуализмът и символизмът направиха доста опустошения в нашата литература той и Елин Пелин останаха верни на своя реалистичен метод, макар да бяха атакувани от естетите и формалистите. Кръстев, който се опита да отрече Елин Пелин, написа отрицателна статия и за първата книга на Стаматов.