ФУРАЖНИ РАСТЕНИЯ
| Биология | 2010-08-05 | 220 сваляния |
ФУРАЖНИ РАСТЕНИЯ
Растенията, които се използват за храна на селскостопански животни, се наричат фуражни растения. От едни се получава сочен, а от други концентриран фураж. При едни се използват вегетативните органи надземната стъблена и листна маса, подземната маса от корени и клубени, при други плодовете и семената. Фуражни растения са много диворастящи видове, но специално се отглеждат и видове, които принадлежат главно към семейства Пеперудоцветни и Житни, а също и към Лободови, Сложноцветни, Кръстоцветни, Картофови, Тиквови. Много от фуражните растения се развиват буйно и дават големи количества зелена и сочна маса от единица площ. Други имат дълбока и добре развита коренова система, поради което устояват на суша, а пеперудоцветните обогатяват почвата с азотни вещества. При фуражните растения за разлика от другите културни видове голяма част от отнетите от почвата хранителни вещества се връщат обратно в нея с оборския тор. Много от тези растения, особено когато се отглеждат в смески, спомагат за увеличаването и за трайното запазване на плодородието на почвата, както и за подобряване на почвената структура.
В зависимост от дълготрайността им и от периода на отглеждане до използването им фуражните растения се групират в едногодишни, двугодишни и многогодишни. Едно-
годишните фуражни растения имат голямо значение за България. Те са много разнообразни, което позволява да се отглеждат при различни климатични и почвени условия. От тях най-разпространени са видове от семейства Пеперудоцветни и Житни. Фуражът, получаван от пеперудоцветните растения, е най-доброкачествен, тъй като съдържа много белтъци. Често се отглеждат обикновен и зимен фий, фуражен грах, суданка, мохар, чумиза, фуражна ръж, едногодишен райграс и др.
Едногодишните фуражни растения се отглеждат и в смески. Така се създават условия за подобряване на почвата, а полученият фураж се възприема по-добре от животните, защото е по-доброкачествен. Според времето на засяване смеските биват зимни, ранни, пролетни, късни пролетни и летни. Едни се отглеждат за зелена маса, силаж, сено или паша, а други за зърно. Смеските са житни (земна пшеница и зимна ръж, зимен ечемик и зимна пшеница, царевица и суданка и др.), пеперудоцветни (грах и бакла, бакла и фий, но общо рядко се използват), житно-пеперудоцветни (пшеница, ръж, ечемик, овес, както и фий, грах, бакла и др.).
Едногодишни и двугодишни фуражни растения са кръмно цвекло, кръмен морков, кръмна ряпа (турнепс), фуражно зеле, фуражен слънчоглед, картоф, тиква и др. Те дават сочен фураж и се използват веднага или след силажиране. Особено ценни са през зимата, когато няма зелена храна или паша. Повечето съдържат големи количества въглехидрати, които са лесносмилаема храна за домашните животни. Много богати са на витамини и са полезни през зимния период.
От многогодишните фуражни растения също най-голямо значение имат пеперудоцветните и житните. Широко разпространени са в естествени ливади и пасища и съставят основната и най-ценна част от сеното и пашата. Отглеждат се в чисти посеви и в смески главно с люцерна, еспарзета, червена, бяла и розова детелина, звездан, многогодишен фий, италиански, английски и френски райграс, ежова главица, ливадна власатка, безосилеста овсига, тимотейка, бяла и обикновена полевица и много др. Многогодишни тревни смески се използват за създаване на изкуствени ливади и пасища, за затревяване на наклонени терени и зелени площи и др.
За осигуряване на животните в дадено стопанство с достатъчно и пълноценен фураж се създава зелен конвейер организация за непрекъснато фуражно производство от ранна пролет до късна есен.
Тагове от реферата: урани, ивотни, еният, концентрира, сочен, селскостопански, други











