5. ФУНКЦИИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Функциите са основни структурни единици, от които се изграждат програмите в С++. Всяка функция се състои от множество оператори (възможно е това множество да е празно), които се изпълняват като една обобщена операция. Всяка вече дефиниранa (създадена) функция може да бъде извиквана (активирана) и изпълнявана многократно. Всяко извикване на функция е съпроводено с нейното изпълнение. Изпълнението може да стане с различни данни и те се задават при извикването на функцията. В резултат от изпълнението си, функцията може да придобие стойност, която се нарича стойност на функцията или върната стойност.

Всяка С++ програма се състои от една или повече функции. Сред всички функции на една програма задължително трябва да има една и само една функция с име main. Тя определя входната точка в програмата, т.е. тя е първата функция, която се изпълнява при стартиране на програмата.

Добрият стил на програмиране изисква програмите да се изграждат като множество от неголеми функции. Това е свързано със следните предимства:

• програмата става по-прегледна и по-ясна;

• по-лесно става тестването, настройка и модификация на програмата;

• програмата става по-кратка, тъй като многократното повторящите се фрагменти от нея се обособяват като функции, които се дефинират еднократно, и след това се извикват многократно;

• постига се икономия на памет, тъй като кодът на дадена функция се съхранява само на едно място в паметта, независимо от броя на нейните изпълнения;

• разработването на всякя функция от една голяма програма може да се възложи на отделен програмист и по този начин да се съкрати времето за разработването й;

5.1. ДЕФИНИЦИЯ НА ФУНКЦИЯ

Дефиницията на функцията се състои от две части: заглавна част (прототип) и тяло. Общият вид на дефиницията на функция е следния:

[<модификатор>][<тип>]<име><([cnucък на формалните параметри])>

{

тяло (множество оператори)

}

Заглавната част на дефиницията съдържа следните елементи: модификатор, тип на функцията, име на функцията и списък на формалните параметри. Списъкът на формалните параметри се състои от типовете и имената на параметрите, разделени със запетаи, и е ограден в обикновени скоби. Тялото на функцията се състои от множество оператори, поместени между две фигурни скоби. Ето как изглежда дефиницията на функцията sum, чиято върната стойност е сумата на нейните параметри:

inline int sum(int x,int у)

{

return х+у;

}

Тази дефиниция означава, че sum е име на функция, която връща стойност от тип int и има два параметъра с имена х и у, които са от тип int. Ключовата дума inline е модификатор. Освен него могат да бъдат задавани и други модификатори като overload, virtual, static и пр. Тяхното действие е изяснено по-нататък в тази глава.

Активирането (извикването) на функциите става чрез тяхното име, като формалните параметри се заменят с фактически, например: