Забравена парола?
Начало на реферати

Фриги и пеласги


Фриги и пеласги

12. Кои са били фригите (или фригийците), които по времето на Троянската война са изписвали имената си върху своите щитове, пращали са писма до своите роднини, както и са си записвали различни гадания? Страбон отговаря: “Фригите са бриги, тракийски народ.” [30] Херодот потвърждава, че “според думите на македонците, тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им също претърпяло промяна и станало на фриги” [31].
И така, откриваме две тракийски племена, живеещи в съседство – фриги и македонци. Какво друго можем да научим за тях? Помпей Трог ни казва категорично, че в стари времена държавата на македонците се е наричала Ематия, а населението й – пеласги [32]. Това е било преди 757 г. пр. Хр., за когато се твърди, че македонската държава е била организирана от Каран [33]. Някои градове в Тракия и Македония обаче продължават да бъдат наричани “пеласгийски” чак до Пелопонеската война, след което първоначалното име постепенно изчезва [34].

13. От всичко, което знаем за пеласгите, личи, че те са били хора с висока култура и писмени. Имало е десетки пеласгийски селища на планината Атон, в Тракия, по егейските острови и в Мала Азия. Херодот казва, че самотракийците са научили кабирийските церемонии от пеласгите [35]. Това е доста важно, защото се е вярвало, че Прометей – изкусен обработвач на желязо – е произлизал от Кабирите [36], а пък брат му Атлас бил прочут астроном [37]. Херодот добавя, че пеласгите можели да добиват реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на гърците, а също и че атинският акропол е бил построен от пеласгийски архитекти [38]. Вече споменахме факта, че в един момент пеласгите са властвали в морето, което означава, че са били вещи в корабостроителството и навигацията.
Омир е познавал пеласгите в Додона, както и тези от Крит, и ги нарича dioi, тоест удивителни или богоподобни [39]. Тъй като пеласгите и македонците са били един и същ народ, и подобно на фригите са представлявали поредното тракийско племе, много е вероятно да са ползвали фригийската писменост, която бихме могли да наричаме и трако-пеласгийска.

14. Някои експерти сигурно ще се покажат изненадани като чуят, че тракийците са били писмени. Предубежденията и затъмненията в това отношение са заякчени до такава степен, че дори човек от калибъра на Томашек е успял да се самоубеди, че тракийците така и не са достигнали до степен на грамотност [40]. Почти е фантастично, че това убеждение е наложено и над иначе добре информирани и безпристрастни студенти, като се има предвид, че на територията на Древна Тракия са открити няколко хиляди надписи, повечето от които датирани към 5 или 6 век пр. Хр. [41] Тези надписи са издълбани в колони, олтари, по стените на храмове и надгробни плочи. Правдоподобно ли е, за да го вярваме, че тези хора са минавали ежедневно покрай тези надписи, отслужвали са литургии пред тези олтари, а нито за миг не им е хрумнало да пропишат? Открити са и купища монети, носещи имената на тракийски царе или народи, някои от тях изписани в посока дясно към ляво, което показва, че са изработени през 6 век пр. Хр. или по-отдавна [42]. Може ли един непредубеден или честен човек да каже, че тракийците са могли да напишат думи (имена) на метални монети, а не са имали разума да се досетят, че биха могли да напишат същото или друго на плочици, брезови кори, пергаменти или папируси?
Когато се разискват тези неща, бъдещите елинисти да не забравят факта, че една от гръцките думи за “плочица за писане” е deltos, а тя идва от тракийски език. Идва от дума, чийто корен (del-) означава “дялкам” или “дело” (работа). Дори писател като Андротион, който е недолюбвал европейските траки, дава категорично сведение, че траките в Мала Азия са били писмени [43].
Имаме и свидетелството на Велей Патеркул, който е творил по времето на Тиберий, че пеонците са умеели да си служат с буквите и с “прилагането им за изява на духа” [44]. Пеонците са поредното от тракийските племена и има поверие, че те са троянски колонисти [45]. Император Юлиян пък е наблюдавал, че венетите, още едно тракийско племе, са имали специална буква в своята азбука, съответстваща на звук, който липсвал у гърците [46]. Патриарх Фотий споменава поне един автор, който се е ползвал от тракийски книги по време на царуването на император Хераклий, тоест през 7 век сл. Хр.

15. Друг важен момент е, че тракийската писменост не е била новост. Еврипид говори за “тракийски таблички, написани от певеца Орфей” [48]. Да си припомним, че Орфей е писал поезия, част от която е цитирана от Филохор и Платон [49]. По-късно Диодор, Макробий и Йоан Малала също цитират поезия от Орфей, имайки всички основания да вярват, че е автентична [50]. Според Помпей Трог, именно Орфей е посветил цар Мидас в религиозните мистерии, които пък Мидас е разпространил из цяла Фригия [51]. Каква причина бихме могли да имаме, за да се съмняваме, че заедно с религиозните правила се е разпространявала и трако-пеласгийската писменост... при това сред сродни племена като пеласгите, фригите, мизите, витините и другите тракийски общности?

16. Квинт Куртий съобщава, че по време на азиатските си походи Александър е цензурирал писмата, които мъжете от армията му са изпращали на роднините си в Македония [52]. С каква писменост са били написани тези писма? В редиците на македонската армия гръцкият е бил чужд език. Трябва ли да предполагаме, че някой е трябвало да превежда думите на войниците на гръцки, след това да ги записва, а после, че роднините в Македония е трябвало да търсят услугите на преводачи, за да разберат какви вести им пращат съпрузите, синовете и бащите от далечните места? Нима не е било много по-просто за македонците да ползват своята хилядолетна фригийска (трако-пеласгийска) азбука, или пък която и да е друга азбука, вместо да се занимават с тромава, скъпа, времеотнемаща и в случая ненужна работа като преводачеството?

17. Имало ли е други азбуки, които македонските войници, разположени в Мала Азия, са могли да използват за писането на писма? Имаме категоричното уверение на Диодор, че Евмен е съставил писмо, което написал със “сирийски букви” [53]. Какво означава “сирийски” в този контекст? Диодор е бил добре запознат с финикийската писменост и не може да е имал предвид “финикийски”, когато е писал “сирийски”. Отговорът на питането трябва да се търси на мястото на действието. Евмен е писал в Армения, която е съседна на Кападокия. А “сирийци”, казва ни Херодот, “е името, с което гърците наричат жителите на Кападокия” [54]. Изглежда, че Евмен може би е написал прочутото писмо с кападокийски букви. Това е интересна вероятност, защото освен с Армения, Кападокия граничи и с Фригия на запад, и с Пафлагония на север. Именно от Пафлагония се вярва, че венетите са тръгнали към закътания край на Адриатическо море, където създават своята колония с прочутия град Венеция [55].
И така, ако Евмен не е ползвал клиновидното писмо, той трябва да е ползвал фригийската (трако-пеласгийска) азбука, ползвана от хората, сред които се е намирал тогава. Македонските войници определено също са ползвали фригийското писмо, което е било и на роднините им по бащините земи.

Следва..>>

Фриги и пеласги facebook image
Публикувано от: Кольо Колев


Радомир 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.