ФРЕНСКИЯТ АБСОЛЮТИЗЪМ И КЛАСИЦИЗМЪТ

Ренесансовите идеи бързо се разпространяват от Италия в цяла Западна Европа, включително и Франция. Много поети, като използват постиженията на италианското Възраждане, създават оригинално творчество, съобразено с френския дух и традиции. Френското общество от XVII в. все повече се увлича от литературна дейност, интересът към която се поддържа и от новосъздадената Френска академия (1635). Окончателно се изгражда книжовният език и всички творци се стремят към създаването на езиково изящни, блестящи литературни произведения. Висотата на езика и съвършеното подражание на античните образци дават основание на французите да наричат литература си от това време класическа.

Сериозна заслуга за разцвета на изкуствата има френското общество от XVII в. Как изглежда то?

Анри IV, френски крал от 1589 до 1610 г., оставя франция просперираща, богата и с международен престиж държава. В много отношения управлението му поставя началото на абсолютната монархия във Франция. При него французите виждат завършения образ на своята държава, която при Луи XIV достига върха на величието, славата и блясъка си.

Внукът на Анри IV Луи XIV, известен като Краля-слънце, става наследник на трона едва 5-годишен и управлява Франция цели 72 години. Това е най-дългото царуване в човешката история (от 1643 до 1715 г.). Прочутата фраза на Луи XIV Държавата това съм аз", е не израз на авторитаризъм, а действително състояние на нещата. Той съсредоточава цялата власт в ръцете си и управлява страната чрез съвети, в които се допускат само хора с образование и качества (най-често от средната класа), но изисква пълно подчинение и съгласуване на всички дейности. Възстановява реда в държавните финанси, покровителства земеделието, насърчава индустрията, търговията, обществените предприятия, флота. Изключително енергичен, работоспособен, спокоен и организиран, Луи XIV е най-яркият представител на монархическата институция в Западна Европа за периода 15001800 г. През 1678 г. достига върха на своята власт, а Франция е най-силната държава в Европа.

Голяма роля в историята на Франция от XVII в. имат двама кардинали Ришельо и Мазарини. Едва 32-годишен Ришельо е назначен от Мария Медичи (вдовица на Анри IV) за държавен министър. Той има големи заслуги за засилване и централизиране на монархическата власт и за установяването на абсолютната монархия. Негова е и заслугата за първата Френска академия, където участва с лични средства.

Делото на Ришельо продължава вторият велик френски кардинал Мазарини. При неговото управление Франция налага своята хегемония в Европа. Създават се множество културни институции: Кралска академия по живопис и скулптура, Танцова академия, Малката академия бъдеща Академия по литература, Академия на науките, Музикална академия, Академия по архитектура. Разцветът на обществото се пренася и в изкуството. Академиите са изградени по еднакъв начин и изпълняват обществени, информационни и познавателни функции. Достъпът в тях е признание за значителен принос в областта на науките, изкуствата, езика.

Векът на Луи XIV" дава на Франция много велики философи, творци и учени: Корней, Расин, Молиер, Лафонтен и Боало, Ла Брюер и Ларошфуко, Паскал, Пусен и др.

Френският абсолютизъм е исторически прогресивен, докато налага на аристократите да се откажат от опитите си за реставрация на феодализма. По-късно,