В своята съпротива на идеите на френските просветители феодално-клерикалната реакция намери подкрепа в лицето на върхушката на буржоазната класа, изплашена от режима на якобинската диктатура и от мисълта, че властта може да попадне в ръцете на плебса. По тоя начин френската буржоазия подкрепи диктатурата на Наполеон, а след реставрацията на монархията влезе в компромисно съглашение с Бурбоните, които от своя страна пристъпиха отначало твърде внимателно към възстановяване само на някои права на феодално-клерикалната класа. Широките народни маси, измамени от буржоазията, още нямаха условия да се организират, а интелигенцията се раздвои една част започна борба в името на смъртни либерални идеи изобщо за свобода. Това разделение има голямо значение за развитието на френския романтизъм на неговото реакционно и прогресивно крило.

При тази обстановка възникна романтизмът във Франция, от една страна, като реакция, срещу идеите на просветителите и на коренния прелом, наложен от победата на Великата френска буржоазна революция, от друга като протест компромисното и предателско поведение на буржоазията, и, от трета като борба срещу класицизма , който въпреки известни отклонения от основните си закони продължаваше през революционния период и през време на Наполеон да бъде водещо литературно направление. Към основните изменения, станали във Франция през този период, трябва прибавим и влиянието, което упражни германската литература и по-специално немския романтизъм върху френските писатели. В това отношение значителна роля изигра книгата на една от видните представителкина френския романтизъм Жермана дьо Стал За Германия.

Романтизмът през епохата на реставрацията отразява песимистичното настроение на интелигенцията, нейното разочарование от Великата френска буржоазна революция, тъга по миналото у пропадналите аристократи, отричане на просветителните идеи на XVIII в. с неговите материалистични и атеистични до някаква степен схващания. Романтизмът от първия си период е едно връщане към религията, критика не века на разума, идеализация на рицарското минало и в същото време надменно, безплодно, интелигентско презрение към възходящата и алчна буржоазия, показала истинския си лик след вземането на властта. Героите в произведенията на романтиците от епохата на реставрацията са откъснати от живота личности, създадени от прекомерното въображение на писателите, горди отрицатели на действителността, неудовлетворени и песимистично настроени хора, в