Франц Миклошич

/1813-1891/

Франц Миклошич е роден на 20.11.1813г. в словенската област Щирия,с.Радомерш4ак,в околностите на Лютомер.Четири /според някои източници-шест/години по късно семейството се премества в Лютомер,където малкият Франц завършва основно училище.През 1824г. той продължава образованието си в гимназията в град Вараждин/Хърватско/,но след две години се прехварля в Марибор,където завършва гимназиялния курс.Тук Миклошич се запознава с един от бъдещите наи популярни словенски поети-Станко Враз.През 1830г. Той е вече студент във Философския факултет на университета в Грац,където изучава философия и право.Студентския период от живота му е свързан с много интересни контакти,тъй като по това време Грац е един от центровете на словенската интелигенция.Общуваики с интернирани поляци,миклошич успява да овладее до известна степен полски език.След завършването на университета,той е назначен за преподавател по философия и през същата 1837г. е избран за доктор по философия.

Изглежда,че преподаването на философски науки не задоволява Миклошич,защото през есента на 1838г. той вече е във Виенския университет,където през 1840г. получава още един докторат-по право и започва адвокатска практика.Друго събитие обаче се оказва много значително в неговия живот.Ощше при пристигането си във Виена по препоръка на свои приятели,той се представя на Б.Копитар.Тази нова връзка разпалва филологическите заложби на Миклошич.Намерили общи интереси,двамата скоро стават приятели и през 1844г Миклошич скъсва с адвокатството,прехвърля се на работа във Виенската дворцова библиотека,кудето работи и Копитар,и всецяло се отдава на славистични изследвания под ръководството на темпераментния си сънародник.

След рецензията за граматиката на Боп през 1845г. излиза първото зна4ително дело на Миклошич-Корените на старословенския език по стар диалект-етимологичен речник,обхващащ около 1300 коренни старобългарски думи,съпоставени със санскритски,германски,литовски,латински.Съчинението е плод на 3-4 годишен упорит труд над стари ръкописи,които авторът разделя на три групи-български/Колцовия сборник,Асеманиевото евангелие,Супрасълския сборник,Болонския псалтир,Манасиевата хроника/,руски и сръбски.Очевидно е,че на този етап от дейността си Миклошич още не е възприел паномската хипотеза на своя учител Б.Копитар.

През тези и следващите години Миклошич проучва достъпните старобългарски паметници с цел да подготви голям старобългарски речник.Спрециално внимание отделя на Супрасълския сборник,тъи като смята че паметникът е много стар /11в./ и е писан в родината на Кирилометодиевия език.Още през 1845г. той издава една част от ръкописа,съпроводена с бележки,с гръцки и латински превод,а през 1847г, излиза опще една част.Цялостно паметникът е издаден през 1851г.

През 1850г. Миклошич издава кратка граматика и речник на старословенския език.Една от основните задачи,които си поставя Миклошич,е написването на сравнителна граматика на славянските езици на основата на старобългарския език.Несъмнено той е имал предвид граматиката на Боп и по нейно подобие е искал да представи славянското езиково семейство,а конкретен повод е обявеният от Виенската академия анонимен конкурс за написване на сравнителна фонетика на славянските езици.През 1851г. фонетиката е представена /отпечатана през 1852г./и получава