Гео Милев

Фрагментът

Фрагментът е рожба на новото време - новата литература, новото изкуство.

Античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: Епиктет

и други.

Романтизмът притежава философско-критичния фрагмент на Новалис и Фридрих

Шлегел.

Съвременната епоха обаче познава фрагмента във всички изкуства: поезия,

живопис, музика, театър.

Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно. Непълно

или: недопълнено с обяснителните подробности на непосредната логика.

Ницше: "Аз казвам и нямам време да доказвам." Причина на. фрагмента. "Моя

гордост е да казвам в десет изречения това, което всеки друг казва в една цяла

книга - което всеки друг не казва в една цяла книга..."

Маларме: "За мене една поема е мистерия, на която читателят трябва да търси

ключа." Първо. И второ: "Всъщност проза не съществува; съществува само азбука и

после - стихове. Повече или по-малко стегнати,повечеили по-малко разпрострени.

Там, дето има усилие за стил, ще има стих."

Стихът е фрагмент. Стилът довежда до фрагмент. Защото стилът е синтез. Синтез в

мисълта и синтез в средствата. Сгъстяване, за постигане на своята задача -

художествения ефект - изкуството си служи с минимум от средства.

Минимум от средства: сгъстяване: фрагмент: стил.

Не само една откъслечна мисъл - афоризъм - е фрагмент... Днес цялото изкуство е

фрагментарно. Стилът довежда до фрагмент.

Стил: синтез: фрагмент.

Изкуство: стил: фрагмент.

Стилът, доведен докрай, ражда фрагмент. Стилът създава художествения ефект.

Оттук: голямата сила на фрагмента, на фрагментарното изкуство.

Фрагмент значи: да не кажеш всичко.Да не свържеш всички отделни части с логични

мостчета.

Логиката е анализ.

Изкуството е синтез: фрагмент. Едно художествено произведение е построено не

върху ясни логични елементи, а върху далечни психологически асоциации. Колкото

асоциациите са по-далечни, толкова изкуството е по-фрагментарно. Повече

разпокъсано - от логично гледище; повече сгъстено - от стилно гледище.

Психологическата основа на фрагмента е асоциацията. Асоциацията предполага

голяма душевна чувствителност: интуиция. Слабата душевна чувствителност създава

близки, осезаеми асоциации. Близките асоциации са логически продукт: илюзия,

метафора. Слабата душевна чувствителност на художника създава изкуство от

осезаеми логични асоциативни елементи на илюзията: "реализъм". Голямата душевна