Формули на привързване при отпращащите норми

1. Същност на формулите: когато отпращащата норма не съдържа специална привръзка, се прилагат общоприетите принципи (Хага) за решаване на споровете на МЧП. Тези принципи за насочване към конкретна разпоредба се наричат формули на привързване.

2. Видове формули на привързване - според приложното им поле се разделят на основни и специални.

2.1. Основни (общи): намират приложение във всички раздели на МЧП. Това са личен закон (lex personalis), национален закон (lex nationalis), закон за местонахождението на вещта (lex rei sitae), закон по местоизвършването на юридическото действие (lex loci acti), закон на съда (lex fori).

2.1.1. Личен закон (lex personalis): една от най-често срещаните формули на привързване при граждански правоотношения с международен елемент, в които участват физически лица. Използва с при определянето на личния статус на правните субекти. Различните правни системи имат различни критерии за определяне на личния закон:

- континентална система: под личен закон се разбира отечествения закон (lex patriae), т.е. използва се гражданството на физическото лице;

- англосаксонска система: схваща личния закон като закон на държавата, в която физическото лице има своето местожителство (lex domicilii).

Възможни съотношения между 2 физически лица, едното по lex patriae, другото по lex domicilii. Законът се определя по личния закон на субекта, който има по-голямо значение в правоотношението. Например при представителство:

представител: lex patriae

представляван: lex domicilii

следователно, тъй като в това правоотношение по-голямо значение има представлявания личния ще се определи по lex domicilii.

2.1.2. Национален закон на юридическите лица (lex nationalis): тази формула намира приложение при уреждане на право-дееспособността на юридическите лица, когато участват в граждански правоотношения с международен елемент. При прилагането й в различните правни системи възникват затруднения, които се дължат на различните критерии за определяне на националността на юридическите лица.

- континентална система: критерии е седалището на юридическото лице;

- система на общото право: критерии е мястото на регистрация;

- Италия: критерии е центърът на деловата дейност на юридическите лица.

В България се използват първите 2 критерия. Седалище - за определяне на националността на юридическите лица с нестопанска цел, особено на сдруженията с идеална цел и фондациите. Регистрация - за определяне националността на търговските дружества.