Формиране на стокова политика.

Стокова политика. Стоковата политика представлява комплекс от действия при производство и реализация на стоките свързани с определянето и поддържането на оптимална структура на произвежданите и продавани стоки. Целта е да се създават тези характеристики на стоката, които да и позволяват доброто и преминаване на целевите пазарни сегменти. Стоковата политика включва сортиране на стоковия сегмент, той представлява групи от стоки тясно свързани помежду си. Формирането на стоковия асортимент изисква и определяне на оптимална стокова структура.

Основните характеристики са следните:

- ширина на асортимента тя се определя от вида и броя на продуктите обединени в продуктови линии или предлагани като самостоятелни стокови единици.

-Дълбочина тя се определя от броя на модифициране на всяка група стоки, която позволява удовлетворяване на желанията на множество клиенти.

-Плътност на стоковия асортимент отразява връзката между стоките като се възложат следните варианти, т.е. висока плътност, при този вариант покупката на една от стоките води и стимулира купуването на друга; ниска плътност, при този вариант предлаганите стоки нямат връзка помежду си.

Стоката представлява всичко което удовлетворява нуждите на клиента и се предлага на пазара с цел привличане на внимание, купуване, използване или потребление.

СП се разработва като трябва да се изпълнят отделните равнища на стоката

¶во равнище ядрото на стоката то включва онези характеристики които са предназначени да задоволят основната потребност за която стоката е създадена. Ако ядрото на стоката не е направено добре се обезмисля значениено на останалите равнища.

¶¶-ро равнище определя стоката като обект на купуване, т.е. ниво на качество, размери, цветове, марка, опаковка, стил, дизайн и т.н.

¶¶¶-то равнище определянето на различните услуги (платени или безплатни) които съпътстват предлагането на стоката, доставка на място, монтаж, консултации и т.н.

¶V-то равнище не всички стоки имат това равнище, то включва онези характеристики на стоката които носят престиж и самочувствие на нейния притежател.

СП се разработва и според вида на стоките, те могат да се класифицират по отделни признаци. Според вида на потребителите се разделят на потребителски и промишлени стоки.

Потребителските стоки се разделят по отношение на потребителя към тях и навиците при тяхната покупка: удобни стоки, основни стоки, импулсивни стоки те се купуват бързо; спешни стоки те секупуват само тогава когато имаме нужда от тях; избираеми стоки те се купуват на основата на сравнение между различни конкурентни продукти на базата на конкретни характеристики; хомогенни потребителите ги считат най-сходни и правят избора си за покупка на основата на по-ниска цена.

Представлява концепция която има за цел да изследва поведението на стоката на пазара от момента на въвеждане на стоката на пазара до момента в който стоката морално остарее и отпадне от пазара. Основните показатели които характеризират жизнен цикъл (ЖЦ) са обема на продажбите, разходи за маркетинг и печалба. ЖЦ на стоката включва четири основни фази: внедряване т.е. преди тази фаза стоката е нова. Понятието нова стока включва следните варианти, стоката може да бъде нова за всички пазари и фирми. Този вариант обаче се среща рядко. Втори вариант когато стоката е нова за определена фирма. Трети когато стоката е нова за даден пазар, потребителите все още нямат информация за нея, в резултат е необходимо провеждането на необходима рекламна кампания. Преди тази фаза обема на продажбите е малък, поради което фирмата не реализира печалба. Преди тази фаза конкуренцията липсва или е слаба.

Следващата фаза на ЖЦ е ръст, т.е. тя е най-благоприятният живот на стоката. През тази фаза обема на продажбите нараства и фирмата започва да реализира печалба. Разходите за реклама са високи, конкуренцията започва да се увеличава. Въз основа на получените приходи фирмата започва да инвестира в създаване модификация на продукта с цел задоволяване на изискванията на повече пазарни сегменти.

Насищане т.е. през тази фаза конкуренцията вече е голяма, обема на продажбите се задържа на едно равнище, като постепенно започва да намалява.