Формиране капитала на предприятието

Всяко едно предприятие, за да започне дейността си, трябва да си осигури нужния начален ресурс. Според търговския закон създаването на предприятия по определине организационноправни форми може да стане единствено, ако те са набрали необходимия мининум капитал. Става дума за дружествата. За да не се ограничава създаването на малки фирми, бяха внесени промени, които сведоха изискванията за определени д-ва до възможния мининум, а именно 100 лв. Но за други изискванията за пръвоначален капитал останаха доста високи, а с това стои и въпросът как точно, чрез какви механизми да се осигури собствения капитал. За големите д.-ва осн. механизъм за това е чрез емитиране на акции. Както казва Дж. Кейнс всички са съгласни, че в интерес на обществото казината трябва да са скъпо и труднодостижимо удоволствие. Може би това се отнася и за фондовите борси? Въпреки това борсите си остават единствения начин за обединяване на хора с пари с други хора, които се нуждаят от такива продуктивни цели. Акциите са дялове, които представляват собственост върху части от стопански предприятия. В този смисъл пазарите на акции имат предназначението да привличат капитали с оглед да започне дейността на едно предприятие. Тези пазари не са единственият начин за това, особоно ако се касае за капитали в по-малки размери. За това преди да се насочат към фондовата борса и в частност към аукционен способ предприятията трабва да направят задълбочени анализи на алтернативни способи за задоволяване на потребността си от капитала. Щом не се емитират ценни книжа най-използваният алтернативен способ са банковите заеми. ози способ обаче, е скъп, а резултатът на средствата е ограничен. При липса на достатъчно гаранти той е и недостъпен за повечето предприятия. Облигациите са също форма на заемен капитал, което предполага изпълнението на определени изисквания, за да може да бъде използван и основният му недостатък в сравнение с банковите заеми, че от облигационното му задължение произтича и задължението за фиксирани плащания. Един банков заем може да бъде разсрочен, отложен макар и трудно. При облигационните заеми липсват такива възможности. В случай, че настъпят сътресения в реализацията на продукта в приходите, обслужването на облигационния заем може да се окаже затруднена. В сравнение с тези два способа банковият и облигационният заем, акционерното участие е инвестиция на собственика на предприятието. Недостатъкът е, че фирмената печалба трябва да се разпределя между акционерите и мениджърите са принудени да осигуряват непрекъснато растящи текущи приходи, вместо да се ангажират със стратегии с по-далечна възвръщаемост. Чрез акционерния способ се осигуряват собствени средства, собствен капитал. Това са предоставени от собственика или от съдружника капитали, за които не съществува необходимостта да се олихвяват с определен %, нито да се издължат в определен срок, но капиталодателите имат право да участват в разпределението на печалбите и в ликвидационния остатък при евентуално прекратяване на дейноснта на пред-то. Средствата от собствениците се предоставят за ползване от фирмата за неограничено време, но е възможно и договарянето на определен срок или пък уговорка за предизвестие между страните. Ето защо собстваният капитал се основата на фин. изграждане и функционирането на пред-то. Той формира един дълготраен фонд от разполагаеми ср-ва, който може да се използва напълно и фирмата неограничено време да се разпорежда с него. От гл.т. на изграждането на фин. структура този източник се насочва към финансиране преди всичко на фиксираните на нетекущите активи. Същевремено собственият капитал е и основа за покриване на всяка друга потребност от капитал, тъй като само при наличието на достатъчна величина собствен капитал може да се разчита на безпрепятстваното привличане на заемен капитал. Този, който предоставя собствени средства на едно пред-е поема риска да не получи никакво възнаграждение,тъй като той е собственик. Дори при неблагоприятно развитие на бизнес процесите е възможно изцяло да ги загуби. Дивиденти или някакви доходи, ако капиталът не е акционерен, се получават само ако се реализира печалба. От друга страна колкото са повече собствените средства, толкова по-благосклонни са кредитните институции. Собственият капитал може да бъде разграничен на балансов, ефективен и обезпечаващ. Балансовият собствен капитал на едноличните и събирателни дружества се отразява в т.нар. капитали сметки на съдружниците. При акционерните дружества балансовият собствен капитал включва основен капитал, а именно акционерен капитал, допълнителния капитал, резервите и печалбата. Ефективният собствен капитал се получава когато към балансовия капитал се прибави сумата на т.нар. тихи резерви. Количествено те трудно могат да се определят, тъй като най-често става дума за активи от нематериален характер /търг. марка, интелектуален продукт/, които не са получили адекватна оценка, с която да се включат в баланса. В практиката не трябва да се забравя, че разкриването на този вид резерви е свързано със съображения, произтичащи от данъчното облагане, с формирането на печалбата. Обезпечаващият собствен капитал съдържа освен балансовия собствен капитал и някои други елементи, напр. записан, но не внесен дялов капитал. Включват още гаранции, поръчителства и други, защото това са средства, които макар да не в пред-то, могат да служат като гаранции при отпускане на кредити. При едноличните и събирателни д-ва, а също и при командните д-ва с неограничена отговорност поне един от съдружниците е неограничено отговорен с цялото си имущество. Така че там някакви изисквания за размера на обезпечаващ капитал не с налагат. При капиталовите д-ва, тъй като участниците са отговорни само до размера на дяловата си вноска за запазване на интересите на кредиторите имат предписания и нормативни изисквания за мин. основен капитал, за резервни фондове, които да подсилват основния капитал, за възможността да се изплатят обратно дяловете на съдружниците и за частта от печалбата, която може да се разпредели.Формите на образуване на собствен капитал са две основни:

1. От вноските на самите участници;

2. От самофинансиране, в резултат на протичащите в пред-то стопански процеси. Разликата между двете форми е, че при собственото финансиране им приток на средства към фирмата, които идват отвън. За това се казва, че това е собствен капитал, но привлечен отвън капитал. Самофинансирането е продукт на вътрешно капиталообразуване в резултат на печалбени излишъци и се рефинансират. Средствата и формите на собствено финансиране се определят от самата правна форма на фирмата, т.е. дали е събирателно д-во, командитно д-во, д-во с ограничена отговорност или акционерно д-во. Собственото финансиране чрез вноски на участниците става чрез парични или имуществени вложения. За събирателното д-во, командитното д-во и д-вото с ограничена отговорност това е дялов капитал, който е личен и служи на сдружението. При акционерното д-во нещата са по-особени: там става дума за много по-голяма концентрация на капитала; тези средства в своето проявление в стопанската дейносто действа без пряка лична връзка с акционерите. Собственият капътел на акционерните д-ва се фиксира при регистрацията на д-во и за дълго време остава неизмемен. Всяка промяна в този основен капитал налага пререгистрация на д-вото. Участието в акционерния капитала се удостоверява чрез акцията. Акционерният капитал има два вида обръщения:

1. Произтича от действителното функциониране на капитала в пр-вото.

2. Произтича от обръщението му на капиталовия пазар.

Когато между тези два типа обръщение връзката се разпадне, рано или късно настъпва ситуация, при която прекалено надценените на фин. пазар стойности на акциите трябва да се преведат към обективно наличния капитал. В такива случаи настъпват финансовите кризи. Има различни видове акции, но най-същественият критерий, по който могат да се разграничат, са правата, които дават.

Най-разпространенитие са обективните акции. Техните държатели печелят най-вече от подобряването на икономическото състояние на предприятието. В някои фирми има повече от един клас обикновени акции, като тези от някои класове могат да дават право на повече девиденти, или на повече гласове в общото събрание, отколкото акциите в други класове. Това се прави в семейните фирми, които са се разрастнали на акционерен принцип, но да се запази контролът на семейството върху фирмата се обособяват такива класове различни акции. Вторият тип акции са превилегированите те са по-сходни с облигациите, отколкото с акциите, защото са с доста специфични характеристики. Те дават право на предварително известен девидент. Той може да е твърдо определен и без връзка с финансовия резултат, но могат и да се определят граници, които са във връзка с фин. резултат. Друга особеност е, че може да има уговорка те да могат да бъдат обратно изкупени, когато пожелае д-вото. Трета особеност е, че може да има уговорка за комулиране ако фирмата няма добри фин. показатели за съответния период, то девидентите остават да се дължат с натрупване или с лихва за следващи периоди. Някои превилегировани акции могат да са обратими в обикновени акции, но не е задължително.

Варантите дават възможност на техния държател да закупят обикновени акции на фирмата, които се продават по предварително обявена цена. Най-често това е свързано с увеличаване на капитала на д-вото и възможността старите акционери с предимство да се включат в новата емисия, за да не се променя относителният им дял в относителната тежест в капитала на д-вото. Акционерът може да ползва това право, може да се откаже от него или да го продаде на други лица. Изгодата за него, ако ползва правото си, е равно на пазарната стойност на акциите при упражняване на правото минус стойността им по предварително договорената цена. Това е стойността на варанта. Малко фирми започват дейността си със свободно търгуеми акции. В повечето случаи те са собственост на малка група инвеститори и за да се намали рискът на фин. пазар има редица изисквания. Фирмите нямат право да продават своите акции преди да е изтекъл определен срок на дейност или преди да са излезли на печалба. Първоначалното публично предлагане на акции, нарича се още флутация, се налага по редица причини: необходимост от допълнителен капитал, при приватизация и за компенсиране на служителите на дадена фирма. Вместо публично предлагане на акции фирмите могат да привлекат капитал и чрез частно предлагане. Формира се оферта и до покупка на акции се допускат само опитни инвеститори или пък богати лица, но такива акции много трудно могат след това да се включат в търговията на официален или околоборсов пазар. На българската фондова борса около 300 компании са изразили по съответен ред желание за участие в търговия, но от тях много малко са излезли с първоначално публично предлагане /IPO/, а повечето са по линия на приватизацията, но след приключване на приватизационния процес книжата вече не търгуват активно и повечето от 300-те д-ва на БФБ активно се купуват и продават книжата само на около 50. Оттук нататък всяка последваща сделка с подобна акция вече се осъществява на вторичния пазар на ценни книжа. Първото IPO в България беше през 2004 г. Д-вата, които излизат с IPO на борсата, саа свързани с търговията на имоти, с компютърните технологии, с лизинг. Осн. предимство на IPO е, че присъствието на боросата прави съответното д-во много популярно, привлича капиталите на професионални и институционални инвеститори и най-важното дяловете на такива д-ва, т.е. акциите им, се оценяват от пазара, а това е най-независимата оценка, която би могла да се получи за едно д-во. В България липстват стимули и преференции за публичните д-ва:

1. Няма данъчни преференции, т.е. публичните д-ва се облагат по същия начин, както и частните.

2. Процедурите по листването на една компания на борсата са много сложни и сроковете, в които може да си го позволи, са дълги. Да се листва означава акциите на една фирма да се търгуват на борсата. Тъй като процедурите са сложни, бизнесът не познава възможността на емитирането на акциите и на облигациите и ги избягва.

3. Високи разходи, които IPO и въобще публичното предлагане на акции изискват по отношение напр. за възнаграждение на фин. посредничество, консултации, правни разходи.

4. Има фирми, които се въздържат от публично предлагане, защото то предполага да изнесат значителна информация за фин. аспекти на дейността си, заплати на служителите, договори и условия по тях и конкурентите се възползват от това.

В бълг. условия към IPO прибягнах фирми, които предварително бяха известни на обществото. Фин. анализатори и инвеститорите имаха очаквания към тях и още с появата им курсовете на акциите започваха да растат на база на оптимистичните очаквания. Така първоначалните собственици успявах да ги продадат на добра цена, а предприятията да осъществят допълнителни емисии на акции и така да привлекат евтино допълнителен капитал. За да се осъществи IPO или да се включи фирмата в търговия на фондовата борса трябва да се спазени изискванията на търъговския закон, на закона за публичното предлагане на ценни книжа, д-вото да не е в процедура на преобразуване и др. Акциите трябва да са регистрирани в централен депозитар.