ТЕМА 2

ФОРМИ НА ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

Пазарна система

Човешкото общество в своето развитие е използвало най-различни форми на иконо- мическа организация и стопански системи. Ако разглеждаме икономиката от гледище на фор- мите на своята организация, тя бива натурална и стокова, но ако я разглеждаме от типа на уп- равление, тя бива традиционна, пазарна, централизирано - управлявана.

Натурално стопанство - продукта на труда при него не отива на пазара, а се потреб- лява от производителя. Продуктът не е бил предназначен за размяна, а за вътрешно потребле- ние. Натуралното стопанство е водело самостоятелен, обособен стопански живот. То отразява крайно ниска степен на развитие на техниката и формите на разпределение на труда. При тези условия то е било затворено, самозадоволяващо се стопанство. Но по-късно в резултат на разви- тието на на разпределението на труда, затворените локални граници на натуралното стопанство се разкъсват и част от тяхната продукция се отчуждава и разменя срещу друга. По такъв начин се появява и стоковото стопанство.

Под стоково стопанство се разбира такава организация на обществено стопанство, при която продуктите се произвеждат от отделни обособени производители, при които всеки се специализира в производството на някакъв продукт, така че за удовлетворяване на обществени- те потребности е необходимо покупко-продажба. Общественото разделение на труда предпола- га специализация на производство на един индивидуален продукт, а това е вече условие продук- тите да се противопоставят един на друг като соки. Но за да се противопоставят като такива е необходимо техните производители да бъдат самостоятелни и независими един от друг. В про- тивен случай продукта не може да приеме формата на стока. Стоковото стопанство в древността не е било развито. По-късно то се развива и придобива форма при капитализма. При него пазар- ната икономика става господстваща форма на производство.

За да се решат основните проблеми на икономиката - разпределение на ресурсите при тяхната ограниченост, всяка икономическа система трябва да отговори на следните три въпроса: какво, как и за кого да се произвежда?. След като е налице оскъдност на ресурсите и производителните възможности, и след като не може достатъчно всичко и за всеки да се про- изведе, икономиката трябва да реши какво, колко и как да се произвежда.

Какво да бъде произвеждано? - не можем да призвеждаме каквото искаме. Нашите желания са безгранични, но възможностите - ограничени. Дали да се произвежда дадена стока или не зависи от пазара и икономическата изгода. Критерият за нейното производство са абсо- лютните и относителни разходи. Следователно изборът на стоката, на нейното производство не е прищявка, а е обективно обусловен от оскъдността на производствените ресурси. Ако искаме те да бъдат използвани най-рационално, трябва да изградим такава структура на икономиката, която да съответства на тази оскъдност, иначе производството ще се оскъпи и ще бъде неефективно.