Фонемен анализ на стихотворението "Среща"

от Пейо Яворов

Бих желала да разгледаме стихотворението на Пейо Яворов - "Среща" и да се опитаме да потърсим връзка между имплицираните чувства и експликацията им в текста.

Взаимосвързаността и обусловеността между вътрешния замисъл и стилистичната реализация се усеща още от първия прочит. Творбата е изградена въз основа на паралелни сравнения - антитези, които допълнително водят до внушението, че в художественото пространство постоянно се преплитат два плана: на живяното и на неживяното, на постижимата мечта и на несбъднатия копнеж. Тази полярност в представите, а и в изживяванията е характерна за Яворов и се мултиплицила в цял негов цикъл противопоставяния, изградени върху мотива за искането и за нямането. Душевният баланс произхождащ от това се проявява на всяко ниво в текста. Виждаме го дори графично изявен в оформлението на куплетите - строго и ясно изразени на две половини, като само последния стих: "няма да се върнат сбъднати мечти", осъществява синтеза на несъвместимите изживявания.

В "Среща" експресията доминира над логиката /референтността/. До голяма степен за това доприняся и фоничната организация на текста. Самюъл Джонсън казва, че "листенцата на лалето не бива да се броят", в смисъл, че изследванията на художествените явления не би трябвало да ни интересуват толкова от количествената страна, колкото от качествената. Но ние ще се постараем да използваме количествения фонемен анализ за обяснение и като подстъп за проникване в художествената цялост на творбата.

"Среща" е стихотворение написано в хорей, с крайни клаузули - мъжки рими. Закономерно, навсякъде римите са богати, комбинирани с вътрешни рими. Структурата на всеки стих е изградена по схемата: 5+6 с цезура. Поглеждайки таблица 1 забелязваме пълно римно съответствие, асонанс във всеки стих.

В първия куплет имаме лирическо повторение на цяла фаза: "Мене ми е ..." /четирикратно/, като допълващите я лексеми са сходни по звуков състав: "странно", "жадно", "страшно", "тъмно". От гледна точка на гласните съвпадат /а, о/, изключение прави само "тъмно" в четвърти стих, където в звуковата парадигма се появява /ъ вместо а/. Тесният вариант на гласната /а/, допълнително е акцентиран и привлича вниманието върху себе си и с огледалното повторение след цезурата - "тъмно, тъмно в ясен ден". Нека се спрем и на алитерациите в споменатите думи: стр, дн, мн и почти пълния звуков съвпадеж в странно и страшно.

За психологическият ефект допринася не само външната /звуковата/ страна, но и вътрешната /смисловата/. Семантичните полета на току-що споменатите думи до известна степен се припокриват, като рисуват една душевна картина на обърканост, несигурност и жадно томление по любимата - несбъдната мечта. Трябва да отбележим, че референта в това стихотворение е толкова ефимерен, че в никакъв случай не можем да употребим клишето: "В този текст се говори за ...", а това е една от характеристиките на експресивната /емотивна/ функция в лирическия текст. Тази мисъл се потвърждава от развитието на всеки един от стиховете: "Мене ми е странно -- ...", ответната страна отново говори повече за адресанта, отколкото за адресата, за страховете и надеждите, които поражда у него тази среща, която отново не можем да определим като реална или нереална. Но, знаем, че към поезията тест за истинност не може, а и не бива да се прилага.