Фолклорните мотиви

Поемата Изворът на Белоногата от Петко Р Славейков е един от най-добрите примери за творба върху фолклорна основа във възрожденската литература. В текста се откриват различни народнопесенни мотиви, които, съчетани и представени в нова светлина, добиват съвременно звучене. Смисловото им единство формира родолюбивата идея за отстояване на националната ни идентичност, тя прави поемата актуална за всички поколения българи.

Заимствани от фолклора са общото звучене, дрехата на песента. Стихосложението, персонажите, сюжетът, както и художествените средства също са в такъв стил.

По-конкретно може да се отбележи начинът на въвеждане на героите обичайно идеализирани чрез сравнения и епитети, които ги представят в положителна светлина (кат бисер между мъниста). Утвърждават се традиционните добродетели (работливост, родолюбие, кротост) в контекста на битовата атмосфера на българското село (на нива да идем,мята кобилца на рамо, на извор отива, да си отшетам).

Двигател на сюжета се явяват фантастическите образи на тъмните сили (веди, змееве, самодиви нощянки), завистта им; те въплъщават вечното присъствие на злото, което заплашва човешкото щастие;

Централното им място в народното творчество от една страна се дължи на обяснителната им роля (те се използват като удобна причина за всичко случващо се, колкото и невероятно да е то), а от друга на присъствието на поробителя и османския гнет, които символизират. В случая те утвърждават идеята, че без да е свободен, човек никога не може да бъде щастлив задълго.

Често срещана в народните песни е сюжетната основа любовта на двама млади, заплашена от външни обстоятелства и отстоявана с цената на саможертвата. С нея се свързва разпространеното в преданията похищение на жена от чужденец (друговерец, змей и тн). Така мотивът неразделниполучава ново развитие; противопоставянето е вече не просто срещу патриархалния ред и налагания на девойката жених, а срещу чуждото и враждебно за целия български род поробителско присъствие. Бранейки любовта си, Гергана отстоява и своята националност, превръща се в героиня символ и защитник на родното.

Подвигът й се осъществява в диалог двубой с везира. Твърдият, неколкократен отказ девойката да премине към другия, разкошен но чужд свят се среща в немалко народни песни (най-въздействащата от които е тази за Балканджи Йово) с тази разлика, че в случая Гергана е не просто пасивна и безпомощна жена, пазена и бранена от други, а сама отстоява избора си. Тук фолклорното звучене е обагрено от идеите на възрожденското време, когато се появяват въпросите за новото място и правата на жените, чиито защитник е Славейков.

Осезаемото присъствие на природата в света на героите също напомня за народните песни те отразяват нравите и живота на тогавашните хора, съществуващи в близост и хармония със земята. Сравненията, използвани в началната характеристиката на персонажите, подчертават това, представят ги като част от природното единство (пиле шарено, агънце,