ФИЗИОЛОГИЯ НА СЪРЦЕТО

МЕХАНИЗЪМ НА СЪРДЕЧНАТА ДЕЙНОСТ

Сърдечен цикъл. Непрекъснатото движение на кръвта в кръвоносните съдове се осъществява благодарение ритмичната работа на сърцето, изразяваща се в последователни свивания и разпускания на сърдечната мускулатура. Свиването на сърцето се нарича систола, разпускането му диастола, а двете заедно образуват т. нар. сърдечен цикъл или сърдечна революция. Трябва да се има предвид, че в понятието диастола се включва разпускането на сърцето заедно със следващата пауза.

Времето на единичния сърдечен цикъл лесно може да се изчисли, като се раздели 1 мин (или равностойните й 60 сек) на броя на сърдечните удари за същото това време; напр., ако броят на сърдечните удари е 70 ов 1 мин, времето на единичния сърдечен цикъл ще бъде равно на 60:70 или 0,8 сек.

Свиванията и разпусканията на отделните части на сърцето не стават едновременно, а в определена последователност. Най-напред се свиват предсърдията, после камерите, и то така, че когато предсърдията са в систола, камерите са в диастола, а когато камерите са в систола, предсърдията са в диастола. През известен период от сърдечния цикъл и предсърдията, и камерите се намират в диастола. Този период се нарича обща пауза или пълен покой на сърцето. Разпределението на времето между отделните фази на сърдечния цикъл по отношение на предсърдията и камерите при времетраене на последния 0,8 сек е, както следва:

Систола Диастола

Предсърдия 0,1 0,7

Камери 0,3 0,5

Както се вижда, систолата на предсърдията трае три пъти по-кратко време от тази на камерите, а общата пауза не по-малко от 0,3 сек. При ускоряване на сърдечната дейност времето на сърдечния цикъл се скъсява, като това става главно за сметка на диастолата. Колкото по-ускорена е сърдечната дейност, толкова по-къса е паузата между отделните сърдечни цикли. Само при много голямо учестяване на съкращенията на сърцето започва да се скъсява и времето на систолата.

Благодарение на последователността в свиванията и разпусканията на предсърдията и камерите, както и благодарение на наличността на клапи между тях и в основата на излизащите от камерите големи артериални съдове кръвта в сърцето се движи само в една посока от предсърдията към камерите и оттам към големите артериални съдове, но не и обратно. Как става самото пълнене и изпразване на сърцето с кръв?

При разглеждане анатомичния строеж и разположение на отделните части на сърцето се вижда, че най-високо са разположени големите венозни съдове, под тях са предсърдията и най-ниско камерите. През време на общата пауза на сърцето, когато и предсърдията, и камерите са напълно разпуснати и вследствие на това в техните кухини налягането е равно на нула, кръвта от