ФИЗИОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА НА СЪРДЕЧНИЯ МУСКУЛ

Сърдечният мускул притежава същите основни физиологични свойства, както и другите видове мускули. Някои от неговите свойства обаче имат известни особености, които са характерни само за него и които именно го отличават от останалите мускули в живия организъм.

Преди всичко възбудимостта на сърдечния мускул е значително по-слаба от тази на скелетните мускули. Следователно, за да се възбуди сърдечният мускул и се приведе в съкращение, е необходимо да се приложи по-силно прагово дразнене.

Особено характерно свойство на сърдечния мускул е неговият дълъг рефрактерен период. При всички възбудими тъкани непосредствено след всяко възникнало в тях възбуждане има известен кратък период от време, когато възбудимостта им е рязко намалена и дори в началото може напълно да липсва. Този период от време се нарича рефрактерен период и се дели на две части абсолютен рефрактерен период, при който възбудимостта на тъканта е сведена до нула и който настъпва непосредствено след прилагане на дразненето, и относителен рефрактерен период, който следва след абсолютния и при който възбудимостта е започнала да се възстановява, но още не е достигнала своята изходна величина. Когато дадена възбудима тъкан се намира в състояние на абсолютен рефрактерен период, колкото и силно дразнене да се приложи, възбуждане няма да възникне и външен видим ефект няма да се получи. Когато обаче тъканта се намира в относителен рефрактерен период, тя може да премине в състояние на възбуждане и да се получи видим ефект само при прилагане на дразнене, по-силно от това, което е необходимо, за да възбуди намиращата се в спокойно състояние тъкан. Особено добре изразени са тези промени във възбудимостта при сърдечния мускул. При него абсолютният рефрактерен период обхваща цялата систола, поради което колкото й силно дразнене да приложим във време на систола, ефект няма да се получи. Ако обаче приложим достатъчно силното

дразнене през време на диастола, когато сърцето се намира в своя относителен рефрактерен период, ще се получи едно прибързано, извънредно съкращение, което се нарича екстрасистола. Екстрасистолата на камерите бива последвана от една по-дълга пауза, която се нарича компенсаторна пауза, и след нея следва една по-голяма систола, наречена компенсаторна систола (фиг. 235).