Начало на реферати

Физиологична психология


Fiziologichna psihologiya

Големи структури на ЦНС структура и функция


Главният мозък е разположен в черепната кухина и външната му форма съответства на сложните й очертания. Частите на главния мозък са се развивали последователно и свързано с усложняване на функциите му и са:

1. Продълговат мозък Medulla oblongata

2. Заден мозък Metencephalon с две части: мост pons и малък мозък cerebellum

3. Среден мозък Messencephalon

4. Междинен мозък Diencephalon (Thalamus и Hipothalamus)

5. Краен мозък - Тelencephalon (Hemispheria Cerebralis и Corpuscallosum)

6. Гръбначен мозък Medulla Spinalis

7. Подкорови сиви ядра.

Мозъчната кора се нарича Cortex и се състои от neocortex, paleocortex и archicortex.


Medulla oblongata първата и най-ниско разположена част на главния мозък и е непосредствено продължение на гръбначния мозък. Продълговатият мозък е една от частите на ЦНС, чиято функция е свързана с регулацията на основните жизнени процеси дишане, съдов тонус, контрол в/у сърдечната дейност и др. Тук се намират ядрата (струпвания на сиво вещество) на черепномозъчни нерви, осигуряващи интервенцията на вътрешни органи и органи на кръвообращението. Чрез него се осъществява връзката между всички по-висшестоящи части на нервната система. На повърхността на продълговатия мозък се появяват 4 от гръбначно-мозъчните нерви n.glosspharyngeus (glossos - език, phrungs - глътка), часто то n.accessorios, n.vagus (блуждаещ) инервира сърцето, а в браздата пред олива (маслина) се намират коренчетата на n.hypoglossos (подезичен) и ретикуларна формация. При прекъсване на tractus corticobularis се получават парализи на езика.


PONS мостът е долната част на задния мозък и се разполага между продълговатия и средния мозък. Два пъти по-голям е от предния мозък. В моста се съдържат освен бяло вещество и ядра от сиво мозъчно вещество nuclei pontis (ядра на моста). Всички аферентни и еферентни пътища минават през него, но са пръснати и част от тях се отклоняват в различни пътища. Тези пътища носят информация от моста към малкия мозък, както и такива, които носят информация от кората към подкорието. От моста водят началото си n.trigeminus (троичния нерв осигурява общата сетивна инервация на по-голямата част от главата и двигателната инервация на дъвкателните мускули), n.facialis (лицев нерв инервира мимическата мускулатура на лицето), n.abdeucens и n.statoacusticus (състои се от две части: слухова и равновесна. Първата е свързана с приемането и провеждането на слуховите усещания от охлюва на вътрешното ухо, а втората провежда нервните импулси от преддверието на вътрешното ухо, които са свързани с контрола, регулацията на положението и движенията на тялото.) Патологични изменения нарушена трофика хранене, както и прекъсвания на пътищата и нервите от различен произход водят до промени в инервираните от съответните нервни зони. Напр. при засягане на n.facialis след излизнето му от черепната кухина се наблюдава едностранна паралиа на лицевата мускулатура, ако патологията е по пътя от ядрата до мястото, където нервът напуска понса, се наблюдава частична възможност за движенеи на лицевите мускули, поради прекръстосване на влакна от лявата и дясната половина болният може да сбърчи челото. Това е диференциално-диагностичен признак между централна и периферна парализа на n.facialis. Трите нерва n.facialis, n.trigeminus и n.statoacusticus напускат понса през nomo-церебралния ъгъл. Данни за увреда на трите нерва едновременно е патогномотичен (определящ) признак за Neurinoma туморен процес, чиято локализация е извън мозъка и ранното му диагностициране е от изключителна важност. Един от трите очедвигателни нерва се намира в понса. И тук има ретикуларна формация.


MESSENCEPHALON средният мозък е по-малка структура с по-малко количество нервни пътища (аферентни и еферентни). В началото се развива във връзка с органа на зрението, но по-късно във филогенетичното развитие на предния мозък и други части на ЦНС в него се появяват и нови структури струпвания от сиво мозъчно вещество и снопове от проводни пътища към по-високостоящите части на мозъка междинния мозък и голямо-мозъчните хемисфери. Дорзапната му (гръбначна) повърхност има своеобразни очертания. На нея се намират 4 възвишения colliculi (хълмче), superior (горно) и inferior (долно), по едно горно и долно за всяка половина. Горните са ангажирани със зрителната информация, а долните със слуховата. От средния мозък излизат n.ocomotorius и n.trohlearis, които са свързани с волевите движения на очните ябълки. При патологични промени (от кома до сънливост, т.е. промени свързани със съзнанието) се наблюдава блокиране на движенията на очните ябълки. И тук има ретикуларна формация.


CEREBELLUM малкият мозък е разположен в задната черепна ямка. Неговата функция е свързана основно с равновесието и координацията на движенията на тялото. При човека, при когото двигателната функция е силно развита и малкият мозък е най-силно развит. Той е съставен от една средна част, която според своя вид носи названието червей (vermis) и две силно развити странични части: полукълба на

Физиологична психология facebook image
Публикувано от: Димитър Илиянов

Подобни материали



Физиологична психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.