<ФИЗИОКРАТИТЕ >

Този текст е част от студията
"Свобода и капитализъм в епохата на западно-европейския меркантилизъм"

В тази последна част от главата, посветена на меркантилната система, ние ще разгледаме идеите, носени от една изключително популярна група мислители, може би първата икономическа школа. Това са френските физиократи. Препоръките и принципите на тези мислители не са загубили своето значение и до днес, макар да не липсват периоди в историята, когато тяхното влияние, качества и интелектуални (теоретични) аргументи са напълно забравяни, а в отделни случаи презрително отхвърляни като проява на мистични нелепости. Всъщност, за да бъда точен, трябва да кажа, че много от проблемите, имащи нещо общо с либерализацията на пазара и намаляването на данъците, са естествено близки до идеите на физиократите и ако дискусиите върху тези въпроси загубят някога своята актуалност, което ми се струва малко вероятно, то тогава можем да твърдим, че и споменът за френските ™conomistes, също ще бъде ненужен.

Физиократите са група мислители, която стои извън рамките на времето, което сме си поставили за цел да изследваме. Те са икономическа школа (често пъти наричана секта ) от средата на ХV век. Решението ми да ги включа в изложението е продиктувано от факта, че това е първата обединена и сравнително силна интелектуална реакция към меркантилната теоретична традиция и система на управление. Следващите страници обаче няма да бъдат ода на възхвала към тях, въпреки че са защитници на свободата и че имат не малък дял в популяризирането и дори бих казал раждането на по-късните класически либерални идеи. Те има за какво да бъдат хвалени, но и има защо да бъдат критикувани. Две мнения, според мен, са особено валидни за тях. Едното е на Адам Смит, който казва в Богатството на народите, че въпреки цялото им несъвършенство, те вероятно са най-близкото приближаване до истината, която някога (до времето на Смит) е писана върху предмета на политическата икономия , а другото на Галиани, който казва, че тяхната свободна търговия, техният космополитизъм, земеделска и данъчна система, просто са невъзможни под деспотично управление, следователно невъзможни във Франция и в по-голямата част от света през онова време (а и по-късно).

Впрочем техният утопизъм и несъвършенство се забелязва не само от враговете и опонентите им, но и от по-късните им симпатизанти. Заради това, че се опитват да комбинират в своята икономическа и социално-политическа теория един очевиден антагонизъм - просветния деспотизъм със свободната търговия, те, може би парадоксално, се спасяват от за някои най-лошото, а за други най-доброто бъдеще, което може да има една социална теория превръщането й в могъща интелектуална система, в един от абсолютите, в един от изразителите на крайната истина; спасява ги от съдбата на малката и дисциплинирана секта, превърнала се в широко религиозно течение. Големият недостатък в тяхната социална и икономическа теория е наличието на очевидни противоречия, дори абсурди. Но тези несъвършенства имат и своето преимущество. Физиократите не печелят слепи поддръжници, не се превръщат в нищо повече от временна мода, но наред с това раждат идеи и принципи, които им осигуряват достойно място в интелектуалната история на човечеството. Днес мнозина икономисти с право ги наричат създателите на френската политическа икономия.

Както казахме, състоянието на Франция, на френския народ, половин век след управлението на Колбер и Луи ХV, е повече от лошо. Читателят може да получи ясна