Физическото и духовно оцеляване на човека според романа Робинзон Крузо

Публикуван през 1719 г. Робинзон Крузо от Даниел Дефо е считан за първият реалистичен роман в английската литература. Създаден е по действителната история на шотландския моряк Александър Селкърк който прекарва четири години сам на необитаем остров. Но Дефо успява да създаде пройзведение което надхвърля конкретните история и прототип като творбата му се превръшта в химн на непреклонния човешки дух и на съзидателната енергия на човека.

Физическото и духовно оцеляване на човека е оснсвната тема на романа Робинзон Крузо. Попаднал на необитаем остров, далеч от цивилизацията и обречен на самота, героят е изправен пред дилемата: да се примири или да се бори. Примирението означава да живее доколкото му стигнат припасите и да разчита единствено на Божията милост да бъде спасен. Другата алтернатива пред него е да се бори с несгодите и природата ,с неочакваните изпитания, пред които го поставя съдбата. Робинзон Крузо открива творческите, съзидателните сили в себе си и успява да оцелее. По този начин той съхранява човешкото в себе си и дори изживява нравствено пречистване.

След двадесет и осем години прекарани на острова героят ще се завърне в родината си като нов човек.

Историята на Робинзон Крузо е преразказана в право лице единствено число като негова лична изповед а авторът е представен като издател на тази истинска история. Тсва е често срещан похват в епохата на Просвещението което издига в култ разума и познанието на света чрез него. Аз-повествованието създава усещане за автентичност и истинност на разказа. За това способстват и многобройните на пръв поглед сюжетно нефункционални подробности в романа. Такава роля играе и дългото заглавие на произведението което представя в резюме сюжета му. Всичко това засилва въздействието на романа върху читателя.

Героят търпи развитие.. В началото той не се вслушва в съветите на баща си да заживее кротък и спокоен с добре осигурен живот.

Робинзон Крузо е жаден за приключения екзотика и силни усещания . Той не се доверява на казаното от баща си макар в неговите думи да говори тъкмо опитът .