Физическата и душевна красота на Гергана

Изворът на Белоногата е една от най-хубавите творби в българската литература. Поемата е създадена по народно предание, поетът обръща поглед към миналото на своя народ за да потърси в него примери за патриотизъм,национална гордост и морални ценности. Такъв образец е девойката Гергана. По жанр поемата е балада.

В поемата Изворът на Белоногата образът на Гергана е разкрит в своята физическа и нравствена красота. Чрз героинята са отвърдени ной-ценните човешки качества,показан е образец на поведение.

Чрез Гергана е разкрит един типичен образ на българската девойка от епохата на възраждането. Поемата започва с родното село на Гергана и така привлича вниманието на читателите към съдбата на девойката. Епитетите "мамина мила" подчертават чара на девойката. В стила на любовните народни песни поета прави портретна характеристика на младото момиче. Сравнява я с "пиле шарено","кротко агънце","бисер между мъниста"всичко това посочва исключителната и физическа красота. Никола е сравнен с "вакло агънце".

Никола и Гергата се обичат силно и искрнно любовта им еподчертана чрез типични народни изрази:

двамата лика-прилика,

като два стръка иглика,

двамата млади, зелени-

един за друг родени...

Двамата са неразделни. Те се срещат на извора по седенки на хорото.

Поета смята, че за да бъде прекрасен един човек трябва да притежава не само физическа но и душевна красота.Автора постепенно ни подготвя за трагичната съдба на двамата влюбени за тази цел той представя една баладична обстановка. Той вмъква свръх естествени сили самодиви, веди, змейове. Черната веда подслушва двамата млади и решава да ги погуби.

На чешмата Гергана не намира Никола а вижда турксия везир с неговата войска. в момента в който я вижда везира е смаян от нейната хубост повикана от слугите му , героинята отива без страх при него. Диалогът между двамата разкрива душевната красота на Гергана везирът разбира че, тя е трудолюбива девойка която помага на своите родители. Той се чуди ,че тя работи на нивата където изгаря нейното нежно лице стараесе да и внуши ,че е родена за друг живот:

Я хайе, бяла българко

хайде на Стамбол да идем,

дето ще шеташ на други,

други на тебе да шетат.

С чувство за достойнство Гергана заявява ,че се чувства добре при своите близки отхвърля обещаниетао на везира за богатство и охолството които той и предлага.

Гергана обича красотата на българската природа тя има малка градинка в която растат прекрасни цветя . Описан е един дивен свят в българската природа това са "живи" цветя каквито не растат в градините на везира.

При диалога между везира и Гергана се зблъскват два силни характера родолюбието на девойката придизвиква ярост у турчина:

Стамбул е,аго, за мене

тук, дето съм си родена,

а най-хубави сарай,

там онзи моя бащин дом.