Чудомир

Фюуууут!

За учителя Макаринчев искам да ви разкажа. Преди три години, щом

пристигна в градеца ни, като се развъртя, като се разтича, като се

впусна в една дейност, рекохме си: "Ето това се казва народен човек,

интелигент и просветител!"

Мине се не мине - сказка в читалището, мине се не мине - реферат в

женското дружество; родителско-учителска среща да има - неговата дума се

чува най-много; митинг против Ньойския договор да има, той е на

трибуната, а умре ли някой виден гражданин, ще му дръпне едно слово, че

ще разплаче и гробарите даже. Пък едно перо има - огън и пламък! Да ти

напише статия в окръжния вестник, да я зачетеш на обяд, ще ти изстине

чорбата, а ако си лапнал парче хляб, тъй ще си остане на топка в устата

ти и няма да се сетиш да го глътнеш.

С пръст посочен от съдбата човек, за общественик роден. И в управата на

безплатните трапезарии го избраха, в настоятелството на "Червен кръст"

влезе, най-после му възложиха единодушно да председателствува и читалището.

Щом стана председател, като почна една дейност, като разви една енергия,

читалище "Светулка", което дотогава имаше само един чувал книги и 75

стола в салона, заприлича на академия.

Бре театър основа, бре музей нареди, бре оркестър, хор, народен

университет, лотария разиграва, а по едно време като рече:

- Вестник! Вестник!

И дорде го не почна, не млъкна.

- Как може, казва, един седемхиляден град без свой печатен орган? Где ще

се развиват и разясняват културно-стопанските въпроси? Докога ще държим

в неведение широките народни маси?...

Управителният съвет мърда, кръшка, па се съгласи. Избраха редакционен

комитет, който веднага почна трескава не, а маларична работа даже, ако

може така да се рече. Понеже единият член от комитета беше акцизният

началник и пиеше, а другият беше търговец на козя пастърма и пътуваше по

селата, цялата тежест падна пак върху учителя Макаринчев.

В първото заседание, което стана още на другата вечер, дебатите се

развиха около името на вестника. Той предложи да е "Светулка", защото

тъй се казваше и читалището, но търговецът на козя пастърма се

противопостави аргументирано:

- Светулка, кай, е гадинка нищожна и свети от време на време. Само по

жетва свети. Освен това, да прощавате, ама тя свети не с главата, да

речем, а някак си изотзад, което не ми е прието, затова предлагам да се

кръсти "Светилник".

- И това име не е дотам на място - обади се акцизният. - Слабовато е.

Нали ходя по селата и правя сравнение. Къде е електриката, значи, къде е

светилникът! Мъждука само и ако свещта е от чист восък, горе-долу бива

си я, но изгори ли свещта, чукай орехи с него.