Както всички ресурси така и финансовите ресурси или капитали имат своя цена, струват пари. Ето защо е необходимо да се установи и знае тази цена, т.е. цената на финансовите ресурси или на разходите за набяването (осигуряването) на капитали. И така, универсалната цена на финансовите ресурси или капитали е лихвата, която обикновено се плаща за тях. Решенията на фирмата, откъде да се набавят необходимите парични средства, представляват решения за финансиране.

Цената на капитала за една фирма представлява нормата на възращаемост, която нейнате инвеститори биха очаквали, ако вложат пари в активи (ценни книжа) със същата степен на риск както на дадената фирма. Когато инвеститорат в даден актив, те се оказват от инвестиране в други активи със същият риск и възращаемост. Същевременно цената на капитала служи като норма на дисконтиране на парични потоци от инвестиционни проекти с еднаква степен на риск. Една фирма обикновено се финансира отчасти със собствен капитал и отчасти с привлечен капитал. Цената на капитала в такъв случай зависи от средната норма на възвращаемост на всички ценни книжа, които фирмата е емитирала или на всички финансови активи, които изразяват източниците на нейното финансиране.

Финансовите ресурси или капиталът на препредприятието имат различни източници, което обуславя и нееднаквата им цена. Обикновено е прието да се счита, че използването на собствени ресурси е безплатно или е поне най-евтината форма на финансиране. Това формално е така, защото за парите, които принадлежат на отделните физически и юридически лица и използвани за техен собствен бизнес не се заплаща никому нищо. Те обаче, биха могли да ги предоставят на влог или депозит и да им носят доход под формата на лихва. Именно този пропуснат разход под формата на лихва може да се счита като цена на собствени средства. Следователно и собствените средства или капитали също имат цена, която се свежда до лихвата универсална цена на капитала, която е динамична величина.

Цена на собственият капитал на една фирма представлява нормата на възвращаемост, която собствениците на фирмата изискват за вложения от тях капитал в акции или дяв.лове, т.е за този капитал, който формира собствения капитал на фирмата. Тъй като тази норма на възвращаемост не е нещо, което предварително се декларира от собствениците, тя подлежи на оценка чрез различни методи. Има два основни метода за оценка на цената на собствения капитал модел на растежа на дивидента и модел на линията на пазара на ценни книжа.

Модел на растежа на дивидента

Цената на една акция се определя по формулата

P₀ = D₁ /(r_e g)

D₁ - размер на дивидента, очакван в периода, следващ базовия период