Финансово право

Води началото си от административното право и се оформя като самостоятелен отрасъл през последните 30 години на миналия век. В Предметът на финансовото право лежат обществените отношения, чиито основи са финансите. В икономическата теория разглежда финансите като парични средства, фондове и трудно се прави разлика със сходни понятия като цена, стока, стойност. Според юридическата теория финансите са установена от държавата система на парични обществени отношения. Методът на финансовото право има своите особености, които се наблюдават в следните насоки: 1. характерно за финансовите правоотношения е, че страна от тях винаги е органът на финансовата администрация, който орган действа в условия на обвързана компетентност и издава винаги декларативни финансови актове, за които е характерно че те не пораждат финансовия дълг към държавата, а го правят само ликвиден. 2. Т.к. отношенията имат паричен характер основен способ е плащането. Освен плащането е известно финансова амнистия, прихващане, опрощаване на финансовия дълг. 3. Санкциите също са глоби, само че те са в някакъв процент от определена облагаема стойност.

Финансовото право може да се определеи като самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от финансово правни норми, които с властнически метод реголира финансовите правоотношения в процеса на оформяне на ценнтрализирани и децентрализирани парични фондове, хода на създаване, съхранение и разходване на националния продукт. Източниците на финансовото право са Конституцията, данъчният процесуален кодекс, закона за митниците, ЗДВК, ЗСП,. Централна категория е финансовото правоотношение. То е обществено отношение, ореголирано с финансова правна норма. То се представя винаги като правно отношение. Задължителен участник е финансовата администрация. Финансовата администрация включва министерски съвет, министерство на финансите, комисия за финансов надзор, главна данъчна агенция, агенция митници, агенция за финансово разузнаване, агенция за хазарта. Всички те имат регионални структури.

Видове финнсови правоотношения: I а) финансови правоотношения, по които се движат парите; б) финансово организационни правоотношения. II те биват материално правни и процесоално-правни.