Финансови пазари и инструменти на финансовия пазар

Мнозина свързват фин. пазари само с паричния пазар или само до търговията с инвест. носители, но фин. пазари по смисъла на дълбоката същност, са възникнали много преди появата на съвр. покупка продажби преди появата на борсите. За възникване на фин. пазари може да се говори още от времето, когато производителите и търговците са се досетили за т.нар. покупко-продажби на зелено. Много често производителите са се чувствали недостиг на зърно за семе или за храна и са се изправяли пред необходимостта и дилемата да търсят стокови заеми при тежки условия. Други случаи при изобилие на реколтата пак са търпяли загуба, заради ниските цени и са се изправяли пред дилемата дали да не продават веднага на изгодни цени, или да задържат зърното, но без да имат възможност да финансират следващия произв. цикъл. Най-ранният пример за продажба на зелено е в Япония /билет за ориз/. Формите и начините на работа на фин. пазари са много и разнообразни, но функциите, до които те се свеждат, са следните:

1. Определяна на цена цината на стока, на злато или на инвест. носител е толкова, колкото някой е склонен да плати, за да ги придобие.

2. Оценка на активите на фин. пазари най-добре се определя стойността на фирмата или на нейните активи или имущество;

3. Арбитраж изразява се в стремежа на участниците на различни фин. пазари да извличат изгода от ценовите разлики, ако такива има между тях. Точно този процес води до уеднаквяване на цените.

4. Привличане на капитал от гл.т. на упр-е на финансирането това е изключително важна функция, който се осъществява чрез емисия на акции, облигации или някакви други дългови инструменти.

5. Финализиране на търговски сделки когато напр. се продаде някаква стока в чужбина чрез фин. пазар и по-точно чрез паричния пазар е възможно във фирмата-продавач да постъпят средства преди още да се е осъществило заплащането от страна на клиентите на фирмата.

6. Инвестиране;

7. Упр-е на риска.

Капиталовите пазари са част от фин. пазари, на които правителствата и фирмите намират средствата, които са им необходими за финансиране на дейността им. Съществуват и други дейности на капиталовите пазари, които обаче нямат отношение към финансирането. Това е търговията с фин. деривати, търговия, насочена към спекулативни договори, упр-е на риска, но не и към финансиране. Има няколко осн. причини, поради които както индивидите и институциите, търсещи финансиране на дейността си, така и инвеститорите предпочитат официалния фин. пазар вместо свободната търговия /улична/.

Тези осн. причини са следните:

1. Ликвидност на добре развития фин. пазар винаги може да се сключи сделка.

2. Юрид. процедури на основа, на които се разрешават спорове и се отстояват и спазват договори.

3. Достатъчна степен на регулация и защита на интересите на участниците както на инвеститорите, така и на търсещите инвестиране.

4. Технология съвр. компютърни технологии позволяват чрез и на фин. пазари да се сключват сделки по всяко време и по всяко място на света.

5. Глобализация по-голямата част от най-известните фин. компании са консолидирани, т.е. те са се разрастнали на основата на сливане, поглъщане с компании, чийто капитал е с най-различен произход. Така в последните 10-летия на 20 в. и в нач. на 21 в. те прерастнаха в компании със силно изразен международен характер, които планират средствата си там, където очакват най-голяма изгода без да се интересуват от географски подробности. Именно това доведе до факта, че фин. пазар е глобален.

Понятието паричен пазар обхваща съвкупността от фин. институции, инвеститори, фирми, правителства, които имат отношение към потоците от краткосрочни капитали. На паричните пазари се извършват краткосрочни операции, насочени основно към възстановянане на ликвидност. Особено през последните 10-20 години, че дерегулациата на фин. с-ма доведе до това, че особено в англо-саксонския свят ролята на банките както в привличането на депозити, така и в отпускането на заеми започна силно да намалява за сметка на институции, които започнаха да изпълняват тези функции при конкурентни лихвени % /взаимни фондове/. В резултат на фин. криза, като че ли отново паричните потоци се насочват към банките, заради предприетата регулативна политика. На паричните пазари се осъществяват покупки и продажби на инструменти с падеж до 1 г. Състоянието на фин. пазар във всяка страна се обуславя от действията и предпочитанията на две основни групи участници: спестители и заематели. От институционална гл.т. това са разаличните фин. институции /банки, застрахователни д-ва, пенсионни фондове/, а също борсите и извънборсовите пазари. Съществена за функционирането на фин. пазар е ролята на инвест. последници. Държавата също и като непосредствен участник и със своите регулиращи функции има важна роля за функционирането на фин. пазари. Инструментите на фин. пазари са т.нар. инвест. носители, акции, облигации и техни производни. Смята се, първата акция е издадена през 1602 г. в Амстердам. Според характера на инструментите, в които се материализират операциите на фин. пазар става дума за пазари на кредит и пазари на акции. Пазарите на кредит са пазарите на облигации, ипотеки и др. класически форми на кредит. На пазарите на акции се търгуват инструменти, които удостоверяват участие в д-во. В зависимост от това за кой период от живота на фин. инструмент става дума, биват първични и вторични фин. пазари. На първичния фин. пазар фин. инструменти се появяват за първи път /емитират се/. На вторичните пазари се търгува с вече емитирани фин. инструменти. Първичното публично предлагане е много важно от гл.т. на финансирането, понеже така се осигурява капитал за дейността на пред-то. Обикновено първичното публично предлагане става извънборсово и като се търси съдействието на инвест. посредник, който да пласира емисията. Най-често технологията на първичното емитиране следва следните варианти:

1. Фиксира се мин. цена и се приемат поръчки. Изпълнението им става от по-високата им цена към по-ниската, а при наличие на еднаква цена и според критерия време на подаване на поръчката. Класацията става до изчерпване на кол-вата и някои поръчки могат да останат неудовлетворени.

2. Да се осъществи класация само по време при страга фиксирана цена.

3. Директно на фондовата борса на открит или закрит аукцион. На открития аукцион се наддава директно по време на цялата борсова сесия, а при закрития първо се приемат поръчките и след това се класират. Всяко лице, което е участвало в първичното публично предлагане с поръчка и тя е удовлетворена, получава временно удостоверение и му се открива подсметка в центр. депозитар, където безналично са заведени акциите.

В Б-я е прецедент паричното публично предлагане да се прави директно на борсата. Борсата е официалният вторичен пазар. Но не само тя, а и т.нар. неофициални или околоборсови пазари са изключително важни за ликвидността на фин. пазар. Борсата се създава най-често като акционерно д-во на частна или публично-правна основа. Неофициалните пазари също подлежат на регулация, но не толкова строга както на официалните по-малко прозрачни са, търговията на тях е по-рискова, но какъвто и да е вторичният пазар търговията на него винаги се осъществява чрез посредник. Фин. пазар в Б-я не е достатъчно развит. Капиталовият пазар е с малки обороти, формира се под въздействието на масовата приватизация, но тя вече окончателно изчерпи възможностите си. Обществото в Б-я не е готово за участие в борсовата търговия. Участниците на пазара на ценни книжа, които издават ценни книжа се наричат емитенти, а тези които купуват фин. инструменти се наричат инвеститори. От гл.т. на упр-то на финансирането на пред-то вниманието ще пада повече върху имитирането на фин. инструменти. Всяка сделка, сключена на фондовата борса в Б-я, се приключва срещу прехвърлянето на собствеността в центр. депозитар. Това е свързано едновременно с плащане, което става по безкасов начин.