Финансиране със заемен капитал банкови и облигационни заеми, търговски кредит, устойчиви Пи.

Ср/вата необходими за поддържане на дейнистта на пр/ето биха могли да се осигурят чрез фин пазар и когато става въпрос за поддържане на платежостособността , те се осигуряват на паричния пазар. Заемни к/ли биха могли да се осигурят по 2 начина- чрез пряко вземане емисия и пласмент на дългови ЦК и чрез непряко вземане чрез посредничество на търг банки. Облигационен заем-най-често използвана форма за набиране на к/ли за инвестиционни проекти, к` се използват от фирмите, регистрирани като АД. Нормативните изисквания за ползване на облигационен кредит са сведени до АД да имат заверени годишни фини отчети за 2 г. Изключение се допуска, ако заемът е гарантиран от държавата или от банка. Това е разпространена форма на кредитиране в страните с развит к/лов пазар. Използва се от държавата, от общините (мунициални облигационни заеми) и от фирмите. Различия на облигационния кредит от банковия кредит: има един кредитополучател и много кредитори; правата на кредиторите са стандартизирани: право да получат обратно сумата за определен срок (матуритет); право да получат доход (лихва) - купонна, сконтова лихва и др.; право на ликвидационен дял в случай на ликвидация на фирмата; Тези права са прехвърляеми и са свързани с ценна книга - облигация. Предимства на облигациите в сравнение с банковите заеми: набират се значителни к/ли; възможно най-евтин начин - елиминира се посредничеството на фини институции (пряко заемане на заемен к/л); не се проучва така задълбочено кредитния рейтинг; срокът на привличане на ресурси е по-дълъг; ако фирмата е достатъчно надеждна заемът може да бъде необезпечен; при конвертируеми облигации, при сключване на определени клаузи, може да се избегне погасяването на дълга; недостатък - при публични емисии трябва да се изготви проспект; Предимства на облигациите в сравнение с емисия на акции: няма опасност от загуба на контрола в управлението; няма опасност от разводняване на к/ла (ПЕА= чиста печалба/ брой обикновени акции); по-ниски инвестиционни р/ди, тъй като облигациите са по-ниско рисков тип инвестиции; От управленска гледна точка решението за емитиране на облигации се обосновава от финия мениджър, но се гласува от Общото събрание на акционерите. Това е стратегическо решение. Не могат да се емитират облигации с привилегирован режим без съгласието на старите облигационери. Съгласно нормативната уредба се изисква довереник на облигационерите, обикновено търговска банка, за защита на техните интереси. При избор за финансиране чрез облигации се анализират: -перспективите за развитие на пр/ето; -потребностите от к/ли; -к/ловата структура (съотношението дълг/собствен к/л); -конюнктурата на финия пазар. Определя се размера на облигационния заем - номинална с/ст на облигациите (в развитите страни се прави копюрна структура с различни номинали), емисионната с/ст и вида на облигациите. Видове облигации: В зависимост от начина на ползване на правата, облигациите биват: на приносител Поименни. В зависимост от това дали са отпечатани върху защитен хартиен носител или за тях се води регистър: налични и безналични. В зависимост от това има ли обезпечение: необезпечени - издават се от най-стабилните и надеждни компании; обезпечени - те биват: обезпечаване с оборудване - широко се използва при лийверидж лизинг. Разпространен е при купуване на скъпоструващи транспортни съоръжения (кораби, самолети). От лизинговите вноски се погасяват задълженията по облигационния заем. обезпечаване с ЦК - при намаляване с/стта на ЦК на финия пазар може да се довнесе обезпечение. Според това има ли клауза за изкупуването им преди падежа: няма такава клауза; облигации с клауза задължаваща емитента да ги изкупи преди падежа - може да се уговори срок, след к` това право може да се упражни. Това защитава фирмата и изпълнението на