БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ, ОРГАНИЗИРАНА ОТ МДААР

ПЪРВИ МОДУЛ УПРАВЛЕНИЕ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

КУРСОВА РАБОТА

ПО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

НА ТЕМА: ФИНАНСИРАНЕ НА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИОННИ ПРОЕКТИ

Изработил:	Проверил:
Екатерина Георгиева Павлова	Проф. Борис Грозданов
Старши инспектор
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
Главна Дирекция Метрологичен надзор
Регионален отдел гр. Пловдив

Влиянието на държавата върху науката датира от векове, като се засилва особено през втората половина на 20 век, след Втората Световна Война, създават се фондове за финансиране на научни проекти и разработки. Президентът на САЩ Джордж Буш (старши) е известен с изказването си, че е необходимо държавата да се заеме сериозно и с основополагаща наука това са научните идеи и теоретически постановки, които предхождат практическите изобретения и следователно имат малко корпоративна стойност според него. В същото време те са основата за надграждане на научната мисъл и за появата на иновации и нови научни постижения. Научните постижения стоят в основата на просперитета на човечеството, те са крайно необходими за подобряване на факторната производителност в икономиката т.е. със същия капитал и труд да се постига по-голяма производителност и съответно повече добавена стойност в икономиката. Необходимостта от намеса на държавата в научното финансиране се обосновава основно чрез два аргумента.

Първият произлиза от теорията за пазарния провал и науката се посочва като класически пример за публично благо, което ако бъде оставено на пазара, ще се произвежда под оптималното количество, нужно на обществото. Това е така, защото частните ползи от научните разработки и достижения на научната мисъл в техния начален път се считат обективно за по-малки от ползите, които могат да бъдат извлечени за обществото като цяло. С други думи, науката е съпътствана с много позитивни странични ефекти, които пазарът не взема предвид при процеса на разпределение на оскъдните ресурси и координация на икономическите субекти.

Вторият аргумент включва фактът, че знанието и научните идеи биват използвани от всички и това води до възможността от появата на рентиери, хора които търсят облаги наготово (free riders). Затова бизнесът и частните предприемачи не са склонни да инвестират в първични научни разработки и научна дейност, а предпочитат да се възползват от доказани теории и идеи, на които могат да намерят практическо приложение и впоследствие да патентоват изобретението си.

В действителност, обаче, и двата аргумента не могат да бъдат доказани. Заблудата идва от това, че институциите в науката не са същите, които движат пазара. В научните среди публикациите и цитатите са тези, които определят колко значима е дадена идея, а не печалбата от публикацията. Знанието не е собственост само на един индивид, само техническите достижения и открития могат да се патентоват, но научните идеи и изследвания, публикации, статии и т.н. не носят печалба и не са подчинени на закономерностите на пазарната размяна. Материализирането на дадена научна идея в конкретно бизнес решение, което има практическо приложение за обществото, от своя страна, се движи изцяло от бизнесинтересите на предприемачите. Практиката показва, че най-големите изследователски институти, се финансират в голяма степен от дарения на физически лица или фирми, от поръчки на частни корпорации, от неправителствени организации и университети. Данните сочат, че частните ресурси съставляват значителен дял от сумите, които се дават за развитието на науката. През 2003 г. над 63% от средствата за изследвания и проучвания в САЩ идват от бизнеса, а около 5% - от неправителствени организации и университети. Идеята, че научното знание е достъпно за всички и следователно носи по-малко стимули за предприемачите да финансират основополагаща наука, също не е подкрепена от емпиричните изследвания. За да се възползва някой предприемач от научни публикации и теории, трябва да има ясна представа и идея за фокуса на разработките, да умее да прозре практическото приложение от дадената идея. А за това е необходимо наличието на учени, които са в състояние да разчетат идеите зад публикациите, да отсеят новите и иновационните разработки от съществуващите. В края на 20 век са правени емпирични изследвания, които не намират статистически значима връзка между правителствените разходи за наука и реалния растеж на БВП на глава от населението в САЩ.