Финансиране на бюджетния дефицит

Финансирането на бюджетния дефицит отделна част на консолидирания държавен бюджет. Финансирането бива външно, вътрешно и приватизацията. Външното финансиране включва постъпленията и плащанията по главници на външни заеми, както и такива по линия на Парижкия клуб /държавите кредиторки/, на Лондонския клуб /клуб на частните банки кредитори/, по кредитите от ЕС, Световната банка, Г-24 и др. Брутният външен дълг на една държава е сумата от външните задължения на публичния и частния сектор. Нетния външен дълг е разликата между брутния външен дълг на държавата с нейните златно-валутни резерви. Външният дълг на публичния сектор е сума от съответния правителствен дълг, държавно гарантираните заеми, дълговете от БНБ, на местните органи на управление и на държавните търговски банки и фирми. Външния дълг на частния сектор е сума от дълговете на частните търговски банки и фирми. От средата на осемдесетте години на миналия век България увеличава външния си дълг от 2,5 милиарда на 12 милиарда. Това се дължи на погрешната централно-планова икономика, на няколко последователни години със слаба селскостопанска реколта. Към 2005 година делът на външния дълг към брутния външен дълг, съкращава се от 77,9% на 36%. Това е благоприятно за данъкоплатците и за икономиката на България.

Вътрешното финансиране включва кредитните взаимоотношения с БНБ, с другите банки и финансови институции в България, емисията и нелихвените погашения по държавни и общински бонове и облигации, вземанията от търговски банки в несъстоятелност идр. Вътрешният държавен дълг се състои от три основни елемента: 1. дълг, породен от нуждата за финансиране на нарастащ бюджетен дефициту предизвикан от спад в реалното производство и от общата стопанска стагнация; 2. Дълг формиран от необслужвани кредити на държавни фирми лоши кредити; 3. дълг емитиран по закона за държавна защита на влоговете и спестяванията. Видове Вътрешни Заеми: 1. Според начина, по който се изплащат на кредиторите: лихвени и премийни /лотарийни/; 2. Според нивото на държавно управление емитиращо заема: държавни ценни книжа емитирани от министерство на финансите за финансиране на държавния бюджет и държавни ценни книжа, емитирани от органите за местно самоуправление. 3. Държавните ценни книжа според срока за който са емитирани биват: а/ краткосрочни с отстъпка от номинала емитират се при инфлация; б/ средносрочни лихвата е променлива или фиксирана; в/ дългосрочни държавни облигации с висока степен на ликвидност и качество. Държавните ценни книжа са важен начин за финансиране на бюджетния дефицит. Начини за погасяване на вътрешните заеми: на ежегодни части, включващи част от главницата и лихва; чрез обратно изкупуване на облигациите на Фондовата борса, лотарийно погасяване. Мерки за преодоляване на вътрешния дълг преустановяване на практиката да се поемат от държавата дългове и покриват дефицити на субекти от реалния финансов сектор; рационализиране на бюджетните технологии и управление на касовите потоци на бюджета; стимулиране покупката на държавни ценни книжа от чуждестранни инвеститори, активно управление на външния дълг, бърза приватизация на губещи и фалирали предприятия.

Приватизация прехвърляне по възмезден начин на държавна производителна собственост и на държавна недвижима собственост в частни ръце. Приходите от приватизацията са част от елемента Финансиране на консолидирания държавен бюджет, а не са част от приходите на бюджета. Това е така, защото тези приходи не са перманентни, приватизацията е ограничен и временен ресурс. Продажбата на собствеността на държавата не е дългосрочен източник на бюджетни постъпления, а временен краткосрочен източник. Основният въпрос при приватизацията е дали да се приватизира даден обект на най-висока цена или да се търси най-подходящ собственик и инвеститор. Ориентацията е най-вече към по-добър инвеститор, защото това би довело до по-голяма заетост, повече приходи, повече данъци в държавния бюджет, следователно по-добро развитие на икономиката.