Финансиране. Финансова структура на фирмата

Решенията за финансиране са сред основните стратегически решения във фин. мениджмънт. За да може да реши по-оптимален начин този проблем фин. мениджмънт или тези, които го осъществяват трябва да познава много добре възможностите на различни техники за финансиране, начините за формиране на капитали, инструментите, институциите, чрез които се формират и използват капиталите. Фин. мениджър също така много добре трябва да познава паричния и капиталовия пазар и възможностите на банковата система за удовлетворяване на фин. потребности на фирмата. Във връзка с решенията за финансиране в стратегически аспект най-напред трябва да е ясно колко трябва да се инвестира във фирмата, т.е. какъв растеж е необходим, какъв растеж трябва да се реализира във фирмата. Отговор на този въпрос се дава след задълбочен стратегически анализ на микро и макросредата, SWOT анализ. Вторият въпрос, на който трябва да се намери отговор е в какви конкретни активи да се вложи фин. ресурс. Третият въпрос е от какви точно източници да се осъществи финансирането. Това е и отговор на въпроса какви конкретни техники на финансиране да бъдат избрани. Изброените решения са в областта на стратегическите решения, свързани с финансирането, но същевременно в предприятието ежедневно се вземат оперативни фин. решения. Те се отнасят до следните три основни насоки:

1. Управление на активите това са решения за оптималния резмер на КМА, дебиторската задлъжнялост, паричните наличности;

2. Управлението на постъпленията и плащането в предприятието.

Това са решения, насочени от една страна към ускоряване на паричните постъпления и от друга до задържане до възможните граници на плащанията без при това да страда имиджа на предприятието и като се поддържа неговата добра платежоспособност. Третият кръг от въпроси е свързан с управлението на приходите и разходите така, че да се постигне поставеният като цел фин. резултат на предприятието. Ефектът от оперативните решения в тези три насоки се свежда до това, че с единица финансиране се постига възможно по добър резултат. За взимането на правилни фин. решения фин. мениджър трябва да познава много добре баланса на предприятието и да осъществява синтез на статиите и групите в него с оглед решаването на конкретни проблеми. Един от аспектите в тази насока е да се изследва и да се планира съотнетна капиталова и фин. структура на фирмата. Капиталовата структура показва какво е съотношението между различни източници за дългосрочно финансиране. Представлява отношение на дълга към общия размар на дългосрочното финансиране и анализът й е важен от гл.т. на резултатите от практиката, които показват, че нарастването до определен относителен дял на дълговото финансиране води до подобряване на фин. резултат. Това е възможно и води до положителен ефект само до определена критична точка. След нейното преминаване фин. риск нараства повече от допустимото и съответно цена на финансиране. Смисълът на анализа на фин. структура на фирмата също е в раглеждания по-горе смисъл, т.е. да се осигури възможно по-висока величина на капитал за предприятието при по-ниска средно претеглена цена. Анализът на фин. структура показва и доколко ефективно се използва осигуреният капитал. Фин. структура изразява всички източници на финансиране на фирмата, независимо от тяхната продължителност. Тя изразява начина, по който се съчетават собствените и привлечени капитали с оглед постигането на определени цели при финансирането на активите.

Дефиниция за фин. структура е съвкупността от всички части на капитала и взаимната зависимост между тах.

При изграждането на фин. структура трябва да се спазват определени принципи и правила. Един от водещите е принципът на фин. равновесие, което изисква съвпадение в продължителността на заетите капитали с продължителността на функциониране, на елементите в актива, които са финансирани чрез тях. Или казано по друг начин степента на изискуемаст на източниците в пасива трябва да съответства на степента на ликвидност на активите. Друг принцип е свързан с изграждането на т.нар. вертикална структура на капитала. Той изисква сумата на чуждите капитали в бизнеса да е два пъти по-малка от сумата на собствения капитал. Това е свързано с фин. устойчивост на фирмата. На практика, особено при дребния бизнес от това правило се допускат много изключения. Друго правило е свързано с т.нар. хоризонтална структура на бизнеса /баланса/. Това правило е свързано с принципа на фин. равновесие и изисква нетекущите активи, финансираните активи да се финансират с дългосрочни източници. Коефициентът на покритие на необоротните /фиксирани/ активи със собствени източници трябва да е по-голям от единица. Фиксираните активи трябва да се финансират с постоянни капитали собствени капитали или заемни капитали с достатъчна продължителност. Друго правило, което трябва да се спазва при изграждането на фин. структура на фирмата е свързано с формирането на т.нар. поле на сигурност или чисти оборотни капитали. Поле на сигурност е онази част от оборотните активи, които се финансира чрез постоянен капитал, т.е. ако величината на оборотните активи превишава краткосрочните дългове значи има изградено поле на сигурност. Колко трябва да бъде голямо полето на сигурност на фирмата? Колко трябва да бъдат чистите оборотни капитали това е конкретно решение на фин. мениджър в зависимост дали има сезонни или други колебания в дейността на предприятието. Ако има такива съответно е различна необходимостта от краткосрочни активи и техни компоненти през различни периоди на годината. Възниква временна потребност от такива, която може да се задоволи като се сладват различни подходи.

фурна

При изграждането на фин. структура от гл.т. на финансирането, именно на тази временна потребност могат да се следват различни подходи: консервативен, умерен и рисков. При консервативно защитно поведение на мениджмънта ДА, мин. равнище на КА и част от временна потребност се финансират чрез постоянен капитал, а само част от временната потребност чрез краткосрочни заеми. Така финансирането е сигурно, но пък цената на капитала е твърде висока. При умерения подход ДА и мин. равнище на КА се финансират чрез постоянен капитал, а временната потребност се финансира изцяло от краткосрочни източници. При третия подход, който е най-рисков, ДА и само част от мин. равнище на КА се финансират чрез постоянен капитал, а цялата временна потребност и част от мин. равнище от краткосрочните източници. Това е доста рисков подход; цената на финансиране е по-ниска, но е и най-малкото колебание в производството или продажбите може да доведе до ликвидна криза и т.н. Разумно и оптимално е онова поведение на фин. мениджмънт, който осигурява постоянни капитали, които гарантират достатъчно фин. автономност на фирмата и същевременно висок растеж рентабилност на дейността на фирмата. Рисковите си начинания обаче, фирмата трябва да покрива изцяло със собствен капитал. Изложените принципи и правила са важни, но не бива да се забравя, че всеки бизнес е строго специфичен и се осъществява в условията на конкретна среда. Това, което е резонно за едно предприетие за друго може да не е рентабил