Финансиране чрез облигации

Думата облигация означава договор, споразумение, гаранция. При финансирането чрез облигации инвеститорът, който ги купува предоставя парични ср-ва на издателя им и облигацията е именно обещание на издателя, оформено като договор, че ще заплати лихва и ще погаси главницата при определени условия. В исторически аспект се смята, че още през 1157 г. са били издадени облигации. В наши дни в развитите в икономическо отношение страни облигациите са най-използваният финансов инструмент. Под облигации се разбират дългови ценни книжа, които дават право на техния притежател на доходи във вид на лихва през периода на тяхната валидност и на получаването на главницата към изтичането на срока на заема без той да притежава собственост във финансираното начинание, или пък да упражнява управленски контрол. Облигациите спадат към ценните книжа с фиксиран доход и се предпочитаха от т.нар. консервативни инвеститори. Това обаче беше валидно до края на 70-те години на миналия век. До тогава пазарът на облигации беше основно първичен, т.е. веднъж закупили ги инвеститорите в облигации ги задържат до погасяване на главницата. От края на 70-те години се измениха причините за инвестиране в облигации. Вече не се разчита само на доход от лихвите по тях, а на печалба от разлика в цените им чрез продажбата им преди да е настъпил техният матуритет. Днес някои облигации се търгуват директно на инвеститорите /частни облогации, насочени към тесен кръг от инвеститори най-монго до 50 на брой/. Други се продават на дилъри, а трети се търгуват на вторичния пазар. Процедурата на търговията с облигации и самото им емитиране е уредена чрез нормативни актове международни и национални. Облигации се издават както от правителства, така и от местни органи за управление, така и от предприятия или корпорации. Облигациите позволяват осъществяването на специфични финансови стратегии в следните насоки:

1. Позволяват да се намали себестойността или разходите по финансирането. В сравнение с банковите заеми облигационните са по-евтина форма на финансиране чрез чужд капитал и са по-дългосрочни.

2. Стратегия на хармонизиране на приходите с разходите облигационните заеми са относително дългосрочен източник на финансиране, който позволява да се завърши и въведе в действие инвестиционен обект на основата на изгодите от използването му да се генерират парични потоци, които да позволят да се обстлужва облигационният заем.

3. Стратегията на избягване на краткосрочни финансови затруднения.

Основните х-ки на всяка една облигации са нейният номинал, купон, матуритет и цена. Номиналът на облигацията това е сумата, която е отбелязана на нея, ако е книжно тяло, или която стои зад нея, ако е ел. сигнал, и която инвеститорът получава на падежа. Купонът това е лихвата, лихвените плащания, които се определят в процент към номинала. Маторитетът това е датата, на която изтича облигационният заем. Цената на облигацията зависи от това какви са купонните плащания по нея, какъв е номиналът й и колко време остава до падежа й. Разпространени са три основни вида облигации ипотечни, общински и корпоративни. Ипотечните облигации се смятат за едни от най-нискорисковите инвестиционни носители, защото за обезпечени с това, което се финансира с тях. Общинските имат по-голямо разпространение и съвсем отскоро се сложи и практиката на корпоративни облигации на българския капиталов пазар. Облигациите, както стана дума, могат да се пласират публично на регулиран пазар и частно. И в двата случая е нужно решение на общото събрание на д-вото да се изготви т.нар. информационен меморандум, да се осъществят преговори с инвеститори, да се емитират облигации, да се регистрира комисията за финансов надзор и след това заемът да се обслужва.