Финансиране чрез банков кредит

Търговските банки са в центъра на стопанския живот във всяка страна. Имат изключително значение за изграждането и функционирането на капиталовия, паричния и валутния пазари. В неразривна връзк с търговското банкерство се развиват и такива специфични услуги и способи на финансиране като лизингът, факторингът и форфетинга. При съпоставката между лизинг и банков кредит се открояват следните различия: при банковия кредит се изискват солидни обезпечения, задълбочено се проверява финансовата и кредитна история на предприятието и се плащат доста високи лихви. При лизинга лихвата в сранение с тази по банковия кредит може и да по-висока, но лизингополучателят има много по-лесен достъп до финансиране. От него не се изискват обезпечения нито пък се проверява задълбочено финансовото му състояние за периоди назад. При лизинга обаче финансирнето се отпуска за точно определен актив. Така или иначе каквато и да е формата на финансиране тя е свързана с банките, защото те са посредници при осъществяването на бизнес операциите. Най-общо кредитите, които фирмите получават от банки се делят на такива за корпоративни клиенти и за фирми от малкия и среден бизнес. Кредитните институции имат различни критерии за това към кой от двата вида потребители да отнесат отделните фирми, тъй като и критерии за отпускане на заеми и цената им, и фондовете за финансиране са различни. Фирмените кредити от друга гл.т. могат да се разграничат на инвестиционни, чрез които се финансира закупуването на дълготрайни материални нематериални активи и фирмени кридити за оборотни средства. Има и други класификации на банковите кредити в зависимост най вече от вида на бизнеса, към който са насочени. Напр. кредити за доставки или покупки на търговски вериги. Те са насочени за финансиране на дистрибуторски фирми и най-често под формата на овърдрафт и кредитни линии. Друга форма на банковите кредити е т. нар. Микрокредитиране, насочени са за малки и средни предприятия и към хора със свободни професии. При тях може да се приеме обезпечителство от 3 платежоспособни лица. Другите кредити са за замеделие и хранителна индустрия при тях се изисква обезпечение. Кредити за туристически бизнес по проекти, за ремонт, разширение, строителство, в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Друг вид за лекари, фармацевти, лечебни заведения. Не само у нас, но и по света банковите кредити не само че са диверсифицирани в зависимост от бизнеса, но и допълънително условията и критериите могат да са различни в зависимост от кредитополучателя. Ето защо е много важно да се избере подходяща банка и подходяща кредитна програма, още повече, че е много важно кредитният продукт да съответства възможно най-пълно на потребностите и на възможностите на фирмата. Така е, защото кредитът е обвързан с конкретен срок, кредитните вноски се правят в точно определен ден и банковият кредит задължително е обвързан със залог и гаранции. От гл.т. именно на това можем да разграничим следните видове банкови кредити:

1. Поличен /менителичен или сконтов/ предоставя се чрез залог в полици.

2. Контокорентен /овърдрафт/ кредит, който дава възможност да се съчетае разплащателни с кредитни операции на банката.

3. Краткосрочни еднократни кредити когато клиентът няма голямо движение по разплащателната си сметка.

4. Ипотекарен когато за залог на кредита служи недвижимо имущество.

5. Акцептен гаранция, която банката дава на кредиторите.

6. Рамбурсен който се отпуска на клиента, за да заплати внесени от чужбина стоки.

7. Авалов кредит поръчителство от трето лице по полица, че се задължава да брои сумата по полицата в случай, че длъжникът не го стори.

Банките много често изпълняват ролята на фактор, каквато изпълняват и т.нар. факторингови д-ва. Факторингът се изразява в предоставяне на парични ср-ва от страна на банката фактор или факторинговото д-во на фирми, които осъществяват някаква производствена или търговска дейност. Факторът след това се ангажира да събере съответните вземания от страна на фирмата контрагент. Предимствата на услугата са, че позволява на фирмата, която продава, дистрибутира продукти да се съсредоточи върху основната си дейност и да предлага на своите клиенти продукти в съотвестние с размера на достигнатия пазарен дял, а не от съображения кога или как ще бъдат заплатени доставките. Чрез форфетинга също се осъществяват подобно както и при факторинга времеви парични трансфери посредством покупко-продажба на вземания, материализирани търговски ценни книжа. Основните участници са следните:

1. Форфетьор това е банка или д-во специализирано във форфетинг.

2. Клиент по форфетинга това е кридитор на някое друго лице по лизиниг или търговски договор, или побанков заем за период от 1 до 7 години, който прехвърля правото на своите вземания върху форфетьора чрез издаване на менителници или записи на заповед.

3. Длъжникът, който е платец на дълга. Особеното е, че форфетьорът няма право на регресен иск срещу продавача на вземането, което се отбелязва нарочно чрез термина безрегрес върху ценната кига, с която се прехвърля вземането. Всяка една фирма освен, че ползва банков кредит, ползва, а и на свой ред предоставя търговски кредити. Когато доверието между контрагентите е голямо те могат да се оформят чрез т.нар. открита сметка. Кредитът срещу менителница се изразява в това, че фирмата продавач изпраща стоковите документи заедно с менителницата по банков път и за да получи стоковите документи и да освободи стоките фирмата получател трябва да акцептира менителницата. Така търговският кредит се превръща в банков. Трета форма на търговски кредит е аванс, който фирмата купувач предоставя на фирмата продавач, а тя го погасява чрез доставка на стоки. В случая търговският кредит е по-скоро осигурителна предплата.