Забравена парола?
Начало на реферати

Финанси


1.Предмет на Макроикономиката :основни схващания и подходи за анализ

Обект на макроикономиката на националнмата икономика като цяло,а неин

ия предмет – наи общо казано – е поведението на националната икономика,к

акто и взаимодеиствието между съставящите я сектори и съвкупни величини

и промените в тях.Преди всичко макроикономиката аналаизира поведението н

а икономическата система като цяло.в нея всеки ф

акт придобива смисал и значение като елемент от цялостмната структура на икономиката.

Наред с това макроикономиката изучава поведението на такива националности като домакинския,производствения,правитествения,финансовияи външно икономически я сектори.

Икономическата теория се интересува и от поведението на основните променливи величини:БВП,БНП,потреблението,спестяването,инвестицията ,безработицат

а,инфлацията и други.Те могат да се анализират независимо от решенията на

микроикономическите агенти.

Наи после макроикономическата теория се интересува наи непосредствено от в

заимодеиствието между секторите на икономиката и между съвкупните промен

ливи величини,което синтезира еволициата на иконо

мическата система като цяло.Такъв характер има например взаиманта зависимо

ст между реалния,правителствения , финансовия и външно икономическия сектор

и,между растежа на БНП и потреблението ,инвес

тициите ,заетостта безработицата и инфлацията .

В по конкретен план макроикомиката търси решение на 4 групи проблеми:

---- растеж на БНП,сувкупно предлагане ,съвкупно търсене и макроикономическо

равновесие

---макроикономическа нестабилност:икономически цикли,безработица инфлация и соц.н

еравенство.

----макроиномическо регулиране с помошта на фискалната,паричната и др..,полити

ка с оглед на въздеиствието на правителството върху макроикономическите зависи

мости и враштането на икономита в састояние на равновесие.

----равновесие на външноикономическите отношения + валутния пазар чиито с

интез е платежния баланс.Г;авните обекти на въздеиствие изразяващи траините

интереси на индивидите и на обшеството са :производството,заетостта на активното

население цените на стоките и услугите ,външно икономическата сфера, респективно-

тяхното циклично развитие.

За икономистите класици начален пункт за изучаване на икономиката е природат

а на човека,за адекватни на нея се считат:личния интерес ,свободата на деиствие, с

вободната игра на пазарните сили,ненамесата на държавата в икономиката-освен чр

ез законодателството и охранни функции.

Наред с тези положителни моменти класическата визия за икономиката съдържа и с

лабости.В нея макроикономическите променливи не точно се представят като прос

т сбор от величините,характеризиращ

и деиността на микроикономическите субекти-потребителте,производителите,тъ

рговците,банкерите и т.н. .На практика не само частите влияят на цялото а и цялото

като среда въздеиства на частите.Освен това считаики че пазарът автоматично регули

ра икономиката, икономистите класици подценяват проблемите на макроикономическата нестабилност.

Модерна стана тезата за регулиранта икономика.Оформиха се 2 принципно нови с

хваштания за икономиката а за икономиката и неиното функциониране-соц.радика

лно и реформистко.Соц. радикалната визия за икономиката получи антикапиталист

ическа насока за развитие.Тя е изведена на преден план борбата за революционно

п

реустроиство на икономиката и обществото въз основа на колективизма и държа

вата като аабсолют.Държавния монопол над всичко постепенно започна да се възпр

иема от масовот съзнание на прогресивна

кауза.Антитеза на тоталитарната идеология е ‘’третия път’’ на реформизма поставе

н от Джон М. Кеинс че икономиката се контролира от ържавата,а държавата от своб

одното гражданско общество.

Във всеки от теоретичните модели на икономита –либерално класическия неокласич

екия историко социологическия,кенсианския ,марксисткия и др.-изследователите акц

ентират върху определени фактори,които привеждат в движение икономиката и обус

лавят едно или друго взаимодеиствие на неините равнища.Съвременните изследоват

ели на глобалните тенденции подчертава

т решаващото значение на състоянието на международната икономика.То оказва сил

но въздеиствие върху националните икономики,а в тежки ситуации доминира над тях.

Съвременната икономическа теория трябва да съчетае в 1 либерално класическия възглед

за деиствията на микроикономическите субекти като формиращи макроикономическто

състояние на обществото с възгледа за макроикономиката и за световното стопанство,мо

делиращи детерминантите и средата на поведемнието на макроикономическите единици.



2.Ключви въпроси и инструменти на на макроикономическите въздеиствия.

По начало системата на икономиката функционира и се развива въз основа на свои обективно присъщи принципи, механизми и взаимозависимости.Благодарение на това тя спонтанно постига желани от нас състояния:растеж,пълна заетост на работещото население,стабилност на цените,външноикономическо равновесие и на тази основа-общо,макроикономическо равновесие.Но икономиката е динамична система.Тя бързо променя своите макропараметри,тъи като е присъща и нестабилността.Макроикономическта нестабилност води до загуба на ресурси на време,поражда соц. Конфликти.Възникват пазарнои дефекти и несъвършенства.Обективно се налага да се въсдеиства върху функционирането на икономиката,да се внасят в неината система цели,които тя обективно може да постига като се отстраняват или претъпяват проявите на макроикономическа нестабилност.

Наи общо тези цели са 4:устоичив растеж на обема на производството;високо равнище на заетост и ниско ниво на принудителна безработица;стабилност на цените и нулево равнище на инфлация;външноикономическо равновесие стабилен валутен курс.

Основна цел на всяка икономика е постигането на устоичив и висок темп на растеж на обема на производстовото.Това означава растящо количество блага,растящ брои работни места,растящи доходи и жизнен стандарт-все неща кооито се желае от всички.За измерването нс обема на производството съществуват много показатели , но наи пълен е показателя БНП в неговоте 2 проявления:текущ и потенциално възможен.

Потенциалния БНПе израз на наи благоприятния,оптимален обем на производството.Това е онзи обем,които се постига при едновременно равновесие между търсенето и предлагането и на блага и на труд, тоест равновесие и на продуктовия и на трудовия пазар.Тогава и безработицата е на своето естествено равнише.Текущия БНП може да е по малак равен или по голям от потенциалния.Отклонението на текущия от потенциалния БНП и в минус и в плюс е нежелателно,тъи като в първия случаи е налице значителна безработица,а във втория инфлация.Важна цел на управлението на икономиката е и постигането и поддаржането на високо равнище на заетосста, а и още по добре на пълна заетост на икономически активното население.Естествено е хората да искат да имат едновременно добра работа и висока заплата това се постига когато икономиката работи на границата на своя потенциал.Под пълна заетост не се разбира 100% заетост на активното население, а такава заетост при която безработицатае само на своето естествено равнище и трудовия пазар е балансиран.Постигането на висока заетост не е само икономическа цел тя има и соц. Значение:самореализация на личността осигуряване на доходи и на определен жизнен стандарт , лишпса на соц. напрежения пр..

Съществено значение и за бизнеса и за домакинствата има целта да се осигури стабилност на цените и липса на инфлация.Цените са един от наи важните инструменти на пазарната икономика:те са източник на информация за тенденциите в икономиката;чрез тях се преразпределят ресурсите между отраслите на деиност и икономическите агенти;осигурява се производството на производствените фактори на все по високо технологично и ефективно ниво;постига се частично и общо пазарно равновесие.Стабилни цени означава гъвкави ,свободно формиращи се цени без инфлационни или дефлационни тенденции.

Инструментите за постигане на посочените цели от макроикономическата политика са свързани с фискалната и паричната политика,полоитиката на регулиране на доходите и с въшноикономическата политика.Главните инструменти на фискалната политика са правитествените разходи,данъците и соц. трансфери(пенсии,помощи,стипендии и др.).

Определена групи инструменти на макроикономическата политика са свързани с паричнаа политика.Това са :нормата на задължителните банкови резерви;операциите на ‘’открития пазар’’ ,сконтовия процент.Те влияят върху ускоряването или азбажянето на растежа на паричната маса,оттук-върху намаляването или покачването на лихвения процент,а чрез него-върху растежа или свиването на инвестициите на фирмите.Ниския лихвен процент стимулира растежа а високия намалява БНП и инфлацията.Широк набор от инструменти за влияние върху икономиката съдържа политиката на външно икономическите връзки.Те са от административен и икономически характер:външно търговския и валутния режим,валутните курсове,вносните мита ,износните квоти,субсидиите и пр.


3.Моделът на сувкупно предлагане и съвкупно търсене

Главния въпрос на които се стреми да отговори всяка икономическа теория е”от какво се обуславят общото състояние и тенденциите в развитието на икономиката;възможен ли е постоянен режим на пълно използване на неините ресурси и на макроикономическото равновесие или икономическото развитие е обречено на нестабилност,на повтарящи се цикли,на периодични рецесии, на безработица или инфлация?

При отговор на тези въпроси в анализа се ввличат главните фактори на състоянието на икономиката-съвкупното предлагане и съвкупното търсене на блага,а оттам на пари , на произодствени ресурси(трудови,капиталови и природни).Икономистите класици и техните последователи акцентират въху анализа на съвкупното предлагане.ДЖ.М.Кеинс и кенсианците – напротив-извеждат на преден план значението на съвкупното търсене.

Под съвкупно предлагане обикновено се разбира реалното количество стоки и услуги в нац,икономика,които производителите желаят и могат да пласират на пазара пти всяко равнище на цените.

Съвкупното предлагане на блага зависи от фактори като:количество на производствените фактори,производителност на факторите и равнише на производствените разходи.От тях се определя потенциалния обем на производството.Дали фактическия БНП ще съвпада с потенциалния зависи от това дали очакваните цени съвпадат с деиствителното им равнише.От гледна точка на кратък период деиствителните цени може да са по ниски,равни или по високи от очакваните.Когато деиствителното ценово равнише е по високо от очакваното,фактическия БНП надхвърля потенциалния.Ако деиствителното ниво на цените е под очакванията ,производството се свива и фактическиа БНП е под потенциала.В дългосрочен план и съвкупното предлагане и оттук- фактическия БНП се установява на равнището на потенциалния БНП.

Финанси facebook image
Публикувано от: Николай Марков

Комерсиален и политически бренд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.