Същност и значение на държавния бюджет. Принципи за иаграждане. Видове бюджети. Бюджетна система. Извънбюджетни фондове.

Бюджетът е мястото, хазната, където се събират държавите приходи и откъдето се извършват държавните разходи. В бюджета се отразяват всички особености на финансовото стопанство на държавата - предвиждането на приходите, планираната реализация на разходите, тяхното изравняване и евентуална икономия, поддържането на важни за държавата отрасли и постигането на определени политически или социални цели. От правна гледна точка бюджетът може да бъде закон или законодателен акт. Това зависи от правомощията на двата органа на държавна власт - законодателна и изпълнителна. Когато бюджетът се гласува от парламента и парламентът има право да внася в него изменения, тогава той става закон. В обратния случай - когато правомощията на правителството са по-големи, тогава бюджетът е законодателен акт. В България бюджетът се гласува със Закон за държавния бюджет, с което изпълнението му става .задължително. От сошшлно-икономическаа гледна точка бюджетът е основният държавен финансов план, чрез който се предвиждат очакваните приходи, които ще постъпят в разпореждане па държавата, и се разпределят необходимите разходи за осъществяване на нейните цели. Той съсредоточава онази част от БВП, която е предназначена за финансиране на дейности от общодържавно предназначение. Бюджетът може да се разглежда от политическа гледна точка като финансов израз на политиката на правителството на дадена страна. Само в бюджета може да се види обединеното мнение за сферата на дейност и характера на правителствената активност и само тук могат да бъдат различени финансовите насоки, които правителството планира да предприеме. От фнпинсаво-икономическа гледна точка бюджетът може да бъде представен като съвкупност от таблици и цифри, които отразяват приходите н разходите на отделните звена. Т.е. таблиците имат две страни - приходна и разходна. Бюджетът с и средство за контрол и отчетност, за предоставяне на права и носене на отговорности. 3. Принципи за изграждане и функциониране на бюджета. За да може бюджетът да изпълнява пълноценно своята роля, при съставянето, изграждането и изпълнението му. трябва да се спазват някои принципи: Бюджетът да е максимално прозрачен за населението, да могат да се следят мотивите и действията на пранителството, затова трябва да се спазва принципът на публичността. От една страна спазването на този принцип изисква публикуването на приетия бюджет в Държавен вестник, за да може обществото да се запознае с разпределението на средствата. От друга страна, в по-ранен стадий, за да бъдат ясни мотивите на това разпределение, средствата за масова информация трябва да отразяват дебатите в парламента при приемането на отделните членове и клаузи във финансовия документ. Принципът за яснота на бюджета допълва първия принцип. Бюджетът трябва да е ясен и разбираем. Така обществото ще може по-лесно да прецени дали правителството си е свършило добре работата. При приемането на бюджета в него трябва да са включени всички приходи и всички разходи, касаещи изпьлненнето на правителствената програма. това е принципът за пълнота на бюджета. Специализация на бюджета. По определени характеристики разходната част на бюджета се подразделя на групи, раздели, дейности и параграфи, като параграфите са последното подразделение. В тях се посочват паричните суми, които на практика определят в каква степен могат да бъдат финансирани и най-дребните нужди. По този начин парламентът поставя граници и контролира правителствената дейност. Принципът за реалност изисква и приходите, и разходите на бюджета да бъдат икономически обосновани и в най-голяма степен да отговарят на действителното състояние на икономиката. Близък до него е принципът на точността на бюджета -той изисква приходите и разходите да бъдат възможно най-точно изчислени и предвидени. За една стабилна и добре работеща икономика е много важна балансираността на нейния бюджет. Принципът на бюджетното балансиране гласи, че чрез бюджета не биха могли да бъдат предвидени повече разходи, отколкото стоящите на разположение за тяхното покриване вероятно реализируеми приходи, т. е. бюджетът не трябва да приключва с дефицит. Той трябва така да е съставен, че предвидените разходи, като размер, да се вместват в сумата на очакваните приходи.За набирано на необходимите средства трябиа или да се увеличи размерът на събираните данъци. което ще доведе до недоволство в населението, или централната банка да пусне допълнително количество пари в обращеиие, което тук води до риск от инфлация. Третият вариант е държавният кредит, но той реално е временно решение, защото събраните средства впоследствие трябва да се връщат и то с лихвите. Принципът за единство на бюджета се появява в противовес на старото фондово начало вън финансите, когато всеки отделен приход е имал и конкретно предназначение. Този принцип означава, че е необходимо всички приходи да се събират в една обща държавна хазна и събраната сума да се разпределя според държавните нужди след съответното гласуване в парламента. Бюджетът трябва да бъде съставен, разгледан и гласуван преди да започне неговото изпълнение, т.е. това е принципът за предвпрителност. Срокът на действие на гласувания бюджет е 12 месеца (една година), или следващият принцип е принципът на годишност на бюджета. Обикновено бюджетният период съвпада с календарната година - от I януари до 3] декември. 4. Видове бюджети-В зависимост от обхвата на бюджета различаваме: * Държавен бюджет - гласува се със закон от парламента всяка година и обхваща приходите и разходите на държавата. Това е единственото бюджетно звено, с чиито средства се разпореждат парламентът и правителството. При недостиг на средства по някой от другите бюджети този недостиг се покрива със субсидия от държавния бюджет. * бюджет на Държавното