Философско начало на смислопораждащите опозиции в поемата на Гео Милев Септември

Цветина Йорданота 12 Г

Гео Милев е първият български представител на експресионизма. Характерните за това течение бунт срещу социума (догматичен и нормативен), отхвърляне на всякакви авторитети, представяне на действителността грозна, деформирана , фрагментаризирана, първична присъстват и в творбата му Септември.

В дванадесетте части на поемата , Гео Милев представя подема и погрома на въстаналите да създадат един нов свят. Фрагментарността на текста насочва към идеята за не-цялост, разпокъсаност, хаотичност на света. Обособяването на точно дванадесет песни може да бъде тълкувано като натоварено с библейски смисли дванадесет е часът на възмездието. Първите шест части на творбата излагат причините за избухването на въстанието, седмата е преходна, състояща се от две думи, следващите четири части обрисуват потушаването му, а последната част е обобщителна. В творбата са вплетени много универсални образи и мотиви, благодарение, на които е достигнато едно общочовешко равнище.

Поемата започва с образа на нощта метафора на човешкото страдание, на обречеността, на лутането в ценностния хаос на един анти-свят свят на преобърнатите ценности. В такъв свят неестественото е естествено. Признак за това е и парадоксалното раждане из мъртва утроба оксиморонен израз носител на смислите за света анти-свят. Злобата и гневът на роба ще бъдат силите на новото сътворение. В света на преобърнатите ценности човекът се намира в неестествено за него духовно и физическо състояние на деформация превърнала го в част от стадо слепи животни:

изпокъсани

кални

гладни

навъсени

измършавели от труд

загрубели от жега и студ

уродливи

сакати

космати

черни

боси

изподрани

прости

гневни

бесни.

...

Основен за първата част е образа на мрака препращащ към идеята за хаоса, изгубените ценностни ориентири.

В контраст на този мрак е светлината от втората част Нощта се разсипва във блясъциСветлината става символ на раждането на един нов свят. Интересен е образът на слънчогледите, които могат да бъдат смислово изравненени с мечтите за по добър живот, с надеждата и вярата в създаването на един по добър свят. Именно чрез тази вяра е осъществено тръгването по пътя към новото Вярваме! Знаем! Желаем го!. И тука както при Ботев и в революционната лирика на смирнрненски смъртта е смислово натоварена с идеите за себепостигане, чрез саможертвата в името на идеала.