Философската система на Бъркли

(Бъркли, Принципи, стр.1-40, 51-53, 58-66, 101-118; Диалози)

.......Възникването на идеите или усещанията в нашия дух не може да служи като основание за допускането на материята или телесните субстанции и тъй като това възникване остава еднакво необяснимо както при това допускане , така и без него.

Дж. Бъркли

След края на успеха на средновековната патерналистична философия идва ред на Просвещението и Философията на новото време. Фактическият успех на новите методи в метафизиката и в природната наука бил едно преоформяне на основните представи за същността на нещата, както и за вида и начина на тяхната връзка. Понятията за субстанция и причинност получили ново съдържание. Това изменение обаче не могло да стане така радикално в метафизиката, както станало в природната наука. В тази ограничена област (в метафизиката), след като веднъж бил намерен принципа на Галилей, следвало да се започне от начало и да се даде всъщност една нова теория: в общите философски учения силата и правото на традицията били твърде големи, за да могат да бъдат оставени настрана. Тази разлика важала още и при деликатното отношение към религиозните понятия. Изследването на природата можело да се изолира абсолютно от теологията и да се отнесе напълно индеферентно към нея: чрез понятието за Бога и чрез теорията за духовния свят метафизиката се свежда до кръга от религиозни представи, независимо от това, дали се отнася към тях приятелски или неприятелски.

За изострянето на това противоречие във философията на Ренесанса изключително много допринесло възобновеното учение за интелектуалният характер на сетивните качества. От скептичната и епикурейската литература бил приет възгледът за цветовете, тоновете, мириса, вкуса, качествата на топлината, натиска и осезанието, а именно, че