Мюмюн Тахир

ФИЛОСОФСКА СВИРЕПОСТ

Новата книга на Васил Пенчев Свирепа философия¹ емоционално и асоциативно продължава тематиката от предишната му творба Радичков другарува с думите. Заглавието е по аналогия с разказа на Радичков Свирепо настроение и самата книга представлява паралелни повествования една философия анализира друга философия. Прилагайки метода на сравнителния анализ, Васил Пенчев не се придържа към максимата на Леополд Ранке: Нека оставим фактите сами да говорят. Възползвайки се от големите възможности на херменевтиката и текстовете от новелата Козелът, пиесата Опит за летене, романът Ноев ковчег, разказът Ние, духовата музика, есето Акустично гърне и др., той философски и в типичен Радичков стил тълкува наглед обикновени проблеми, характерни за съвременното общество, както и философията на големия наш писател.

Когато размишлява за битието, Радичков често обича да казва: Бог може да има, а може и да го няма, но ти живей тъй, все едно че го има. В предговора към книгата си Радичков другарува с думите, Васил Пенчев пише: Истинската тема на тази книга не е нито Радичков, нито пък екзистенциализмът, а обратният отблясък на събитието върху битието, т.е. всичко е движение и всеки край се свързва със своето начало. Търсят се отговори на въпроси дали животът в своята безкрайност (крайност) е щастливо, невероятно чудо, случило се на земята. И какво е Бог, Абсолютното, Краят..., Вечното

Но книгата не е само философско осмисляне на Радичковото творчество, а размишление и за бъдещето на философията. Всъщност текстовете на Радичков са само повод за собствени размисли на самия Пенчев върху актуални проблеми на нашето съвремие. Книгата му представлява цялостен и високохудожествен текст. Тонът е личен, перото е възбудено и волно, читателят е понесен от смелите стремления на мисълта. Това е книга, написана от майстор на словото.

Основна тема както на литературата, така и на философията е човекът, смисълът на негово място и цел във Вселената; каква е съдбата му; какво представляват раждането и смъртта; какво означават съвет и морал, вярата, вината, изкуплението; устройството на живота, неговите вечни стойности