Философията на Конфуций

Увод

Както в другите древни страни, така и в Древен Китай постепенно, но невъзвратимо протича процесът на класово разслояване на обществото. След епохата на легендарните китайски императори Яо и Шун, се установява робовладелския строй. В книгата Лицзи" (Книга за законите) е посочено, че се установява частната собственост, запазват се общите национални интереси, резултатите от труда и натрупаните ценности започват да се използват не от колектива, а от отделни лица. През целия продължителен период на господство на робовладелските отношения (повече от 15 столетия до епохата на Хан) в Древен Китай се наблюдава едно своеобразие в развитието на икономическата и социалната мисъл на фона на изострянето на идеологическата борба между различните направления на философската и политическата мисъл.

Един от най-видните мислители е Конфуций.

1. Обща характеристика на учението на Конфуций.

За разкриването и анализирането на културния живот в Древен Китай огромно значение има религиозно-философската система на Конфуций, изградена на базата на съществуващите древни школи на писари и гадатели. За личността на Конфуций са запазени само незначителни сведения. Но онова, което е известно за него, до такава степен е свързано с реалния бит, че ни кара да допускаме съществуването на конкретен писател, който е ръководил отделна религиозно-философска и социалнополитическа школа. Според древните китайски летописи, съдържащи хронологични таблици, Конфуций живее през VI - V в. пр. н. е. (по традиционната китайска хронология от 557 - 479 г. пр. н. е.).

Неговото уважение към старинните китайски обичаи и обреди се обяснява с аристократичния му, чиновнически произход от известен род в княжеството Лу.

На изследователите на философията прави впечатление, че Конфуций, както и представителите на неговата школа редактират произведенията на по-древната класическа литература. В основен принцип привържениците на