Тема 1.

От своето раждане до последният ден на своят живот човек непрекъснато натрупва знания. Всеки човек си задава въпроса хаотичен ли е светът? Как е подреден светът? Какво представлява истината и как я различава от заблудата? Какво е смисълът на човешкото пребиваване на земята?

Филосовски аргументи - онези неща на дейностите на хората. Няма човек който да не греши. Философията е вълнувала много хора - математици, физици, икономисти, медици и техните схващания на много важни, но това е малка част от филосовското поле. Затова човек трябва да оцени смисълът и тенденцията на човешкият живот. Светогледът е многомерно явление, в различните области на човешкият живот и култура. Що е философия? - изисква да се изясни какво е това светоглед. Той е необходима съобразна част на човешките знания. Той не е константа, той се изменя бавно или бързо във времето но улавя тези изменения. Той е присъщ на дадена епоха. Той действа чрез идеалните варианти на хората. Светогледът е интегрално образувания в което влизат обобщени знания - научни, жизнени и професионални.

Насоченоста на човешките действия - знания и ценност. Ценностното съзнание включва в себеси особено отношение на хората с техните цели и потребности. Свегогледът е комплексна форма на съзнанието, пластове на човешкият опит. Той е съвкуност от възгледи, принципи, и оценки за развиване на света и мястото му в себе си. Опит - интелектуален, емоционален. Светоусещане - емоционално условие на навици. Светоразбиране - свързаното е свързано с познаване образите на света. Светогледът е сложно взаимоотношение на интелектуални и емоционални компонентие на светоусещане и светоразбиране. Като компонент на светогледа, светоразбирането има няколко равнища - жизнено - практическо (национални и религиозни традиции, интелигентност) и теоретическо (философията - обобщено концептуално и системно знание). Источници за възникване на философията:

1. митодология - форма на обществено съзнание характерна за най-ранните форми на човека. Много митове са посветени на космически теми опитвайки се да отговорят за началото и произхода на света и духовната хармония. В него се използват форми на интерпретация. Митът като най-ранна форма на духовна култура на човечеството обединява зачатъци на човешкото съзнание. Той е унивелсална форма на самосъзнанието. В него са сближават явленията на природата. В него са свързани реалност, фантазия и др.

религията - светът на религията по своемо отразява реалният и жизнен опит на човечеството. С помоща на тържествена празнична обредност религията третира дълг, състрадания, доброта с цел да им предаде възвишеност. Религията и философията са исторически форми. Религията според Хегел не е филосовско съзнание, но нейният предмет съвпада с предмета на философията. Според Хегел философията също си има свой предмет и обеден че небива да се съпоставя философията и религията. В основата и на философията и на религияста стои мисленето. Отличавайки религията и философията не трябва да ги противопоставяме. Религията е вяра която борави с абстрактното , има един предмет - Бог. Тя борави с представи а философията с реалност. Религията е сфера на вечната истина, вечният покой и вечният свят и е сфера на нашето съзнание. Всичко което се създава от човека намира своето място в съзнанието, в чувствата на бога.

Философията като понятие за първи път се употребява от Питагор, а се използва от плато. Раждането на философията беше в Др. Гърция в IV-Vв преди Хр.

Кога започва началото на филосовстването? - с изумлението:

1. защо филосовствате? - много пъто в живота срещаме прокажен е този който празнодумства (много приказва) - огтовор - за да направим своят свят и да изучим света.

2. как се прави свят в философията? - теоретично, защото философията е идеална теория.

3. как се прави философия? - с категориите (общо понятие, което се прави с други понятия), качесто, количество, число, начало.

4. кой прави философията? - геният прави философията, а той е този който създава модел на света, парадигия на света. А школата разпространява идеите на гения. Онтология - наука за битието, за съществуването. Традиция - съхранява прагмималните принципи. Направления - развива прагмималните принципи на философията.

Философията е част от живота на човека. Ние създаваме за себе си образ на протичащото и той никога не е адекватен. Светът се мени с по-голяма скорост от колкото съомяваме реактивно да вземем свои точки в пространството на света. Истината винаги ни гледа - истината е знания, образувание. Тя е субективна.

Образът за предмета е нещо като вечно закъснение. човек никога не може да влезе в една река двапъти защото първата е вече изтекла. Философията е гласно съзнание за нещо което вече е било. Философът е беззащитен в сравнение с поетът и драматургът. Гласното съзнание може да е разговор със сбе си (филосовско мълчание което е пак диалог). Различните периоди на историята при различните мислители получават разлечне отговори на въпроса Що е флософия.

В рамките на една епоха се зараждат различни варианти за разглеждане на света. Следователно трябва да се освободим от това че философията е дело само на учени. Философията е дело на човек при всякакви условия и обстоятелства на роба и интелигенцията. Философията е присъща на човек по всяко време, защото да филосовстваш, значи да мислиш, а да мислиш е присъщо за човека.