"Философия и наука"

Философия в превод от гръцки означава любов към мъдростта. Не може да се даде определение за предмета на философията, защото той обхваща съществуването, битието, религиите всичко, което заобикаляло и заобикаля човека. Методически, философията е разделена на школи, подобно на всички социални науки. От къде започва философията може би от Елада. Множеството философи, които по-скоро се борят да бъдат и се считат за такива като глави на школи или като техни представители от елинско време обаче фактически оборват тук-там някой обект и сведения, които са индиферентно лични и нямат голямо значение за философията. Тогава особено се развило практическото значение на философията. Нуждата от научно учение за целите на човешкия живот, за една мъдрост, която осигурява и дава щастие на индивида могла да се повиши тогава, когато се разрушила идеалната връзка на гръцкия живот. Народната религия се свела до външна традиция, така че индивидът се чувствал самотен, облегнат сам на себе си. Така житейската мъдрост станала основен проблем в елинистичната философия, а стесняването на философската проблемна позиция, която Сократ и след него циниците и киренайската софистика учредили, станало сега обща характерна черта. Това не означава, че в тази философия липсват теоретични учения с техните преплетени противоположности, но тук те не са породени от първоначалния интерес към самите тях, а важат само като приложение за целите на житейската мъдрост. На тях им липсва оригиналност те са разновидности на старите учения, но обосновани чрез една основна практическа мисъл. Дори и най-обхватните системи, като стоическата и неоплатоничната, работят с понятията на гръцката философия, за да добият теоретична основа на техния практичен идеал.

това доминиране на практичното значение е във връзка и с това, че зависимостта на философията се откъсва от общото културно движение, като тя (философията) от софистите насетне се пренесла в тихите кръгове на едно изследване. Това състояние се откроява най-решително в становището на тази