ФЕЙЛЕТОНИ

"Наченки на фейлетон откриваме още в най-ранните работи на Алеко Константинов. Фейлетонният стил се долавя и в сюжетната същност, и в проблематиката, и в израза на най-ранното му печатано стихотворение "Огледало"." /с.155/

Фейлетонен стил се долавя и в пътеписа "До Чикаго и назад". Присъщата на Алековия фейлетон злободневна актуалност е налице и тук. Тя се проявява в едно типично съпоставяне на впечатления от европейския и американския Запад с впечатления от българската действителност, последните са свързани със злободневни факти и с това някои места из пътеписа звучат като пасажи от фейлетон, чиито обект е не просто актуалното, а най-острите проблеми на часа и мига. Подобно нещо може да се долови и в "Бай Ганьо" и по-точно в онези части от очерците за балканския герой, където бегло, с художническа небрежност, но и с художническо умение са нахвърляни скиците на героя, действащ върху родна почва. Злободневно-актуалният, при това хумористично и сатирично осветлен негов образ е още един факт, които хвърля мост между очерците за Бай Ганьо и фейлетонното творчество на Алеко Константинов... И тъй, в края на 1894 г. Алеко Константинов осъзнава силите си на фейлетонист и отправя усилията си към онова оръжие, което поразява най-непосредствено, с най-силен и най-осезаем удар. Сега той разбира, че очерците за европейските приключения на Бай Ганьо нямат онази конкретност, актуалност и ударна мощ, която съответства на политическия момент и на собственото му психическо състояние. Простащината, недодялаността и дивотията на своя герой той вече с право смята за недостатъчно значителен обект. В следващите очерци Бай Ганьо става по-актуален, не само защото действа на родна почва, но и поради новата концепция на автора за него... Както става ясно от току-що казаното, фейлетонистът не се явява нито изведнъж, нито в чист вид. Неговият първи фейлетон е всъщност дописка до редакцията на в. "Знаме"... Сам авторът