Фейлетоните на Алеко Константинов
| Алеко Константинов | 2009-12-02 | 325 сваляния |
Фейлетоните на Алеко Константинов
-
Шо е фейлетон?
Литературно публицистичен жанр, буквално означава подлистник. Има за цел да коментира актуалните новини. Най същественото качество на фейлетона е злободневност (актуалност). Има за цел да заклейми даден обществен проблем със средствата на сатирата. Основоположници на българския фейлетон са Христо Ботев и Любен Каравелов.
-
Фейлетоните на Алеко Константинов:
Алеко започва да пише фейлетони през есента на 1894г., когато вече е възприеман като съвестта на нацията. Първият му фейлетон е По изборите в Свищов, публикуван в Каравеловия в. Знаме на 26 Септември 1894г. Той е провокиран от участието му в парламентарните избори и нечестната борба, която правителственият кандидат води срещу него.
Алековите фейлетони засягат следните по важни теми:
-
Управлението на Фердинанд (Херострат II и Миш - маш);
-
Корупцията (Разни хора, разни идеали);
-
Действията на правителството на Константин Стоилов (Освидетелстване зъбите на посещающите Черната джамия);
-
Байганьовщината;
Повечето фейлетони са отпечатени във в. Мир орган на либералната партия на Каравелов. В тях Алеко използва три похвата за осмиване:
-
Довеждане до абсурд на някое заглавие от вестниците;
-
Самохарактеристика на героя посредством монолог (Страст и Разни хора, разни идеали);
-
Несъответствие между даден израз и съдържанието, което се влага в него (моралното влияние);
Във всичи фейлетони основен художествен похват е пародията.
-
Разни хора, разни идеали:
Цикъл от четири фейлетона, чрез които публицистът пресъздава четирите най ярки типа на епохата. Първите три фейлетона излизат приживе, а четвъртият е намерен в архивите на Алеко след смъртта му. Първите три са в монологична форма, която дава възможност героите сами да разкрият същността си. Четвъртият е диалог между чичо и племенник:
-
Героят на първия фейлетон е помощник регистратор той не е типичният малък човек (Гогол, Чехов), защото не е притиснат от мизерията. Героят е хищник, който е изтикан от по силните далеч от плячката. Това е типичният кариерист, готов на всякаква подлост, за да се издигне. Постепенно иронията на Алеко преминава в сарказъм, когато героят припомня своите заслуги. Чрез речевата характеристика е внушена същността на регистратора той е парвеню (използва паразитни думи и множество турцизми). Пародиран е новият идеал звънецът заменя възрожденските ценности. У читателя героят предизвиква съжаление и отвращение;
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Тагове от реферата: уквано, пубистен, ераурно, констинов
