ФЕЙЛЕТОНИТЕ НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ-ХУДОЖЕСТВЕНО-ПУБЛИЦИСТИЧНО ОТРАЖЕНИЕ НА СЪВРМЕТО НА ТВОРЕЦА

Дълбок социален анализ на българската действителност ,талантливият сатирик постига в своите фейлетони-художествена летопис на обществено-политическия живот у нас през 90-те год. на миналия век.Алековият фейлетон определяме като плод на конкретния политичски факт с подчертана актуалност на темата и съдържанието.Той продължава традицийте на вьзрожденския фейлетон със своята безкомпромисност ,принципност ,удивителна гражданска смелост и ангажираност. До фейлетониста Ботев ,Алеко се доближава по асоциативността на изображението ,по умението да пародира и да сьздаза контакт с читателя чрез продставата за познатото и типичното.

Първият фейлетон на Алеко се ражда като непосредствена журналистическа реакция на политическо събитие.Когато през1894 г. се кандидатира за народен представител в родния си град Свищов ,пед него се разкриват разбойническите методи на управляващите.Във фейлетона"По изборите в Свищов" ,Алеко изобличава беззаконието и насилието над народната воля.Авторът сипе удар след удар в/у шайките от пияни чудовища с кръвясали очи".Смехът се насища с язвителна ирония ,сатирична гротеска и хуманистична горчивина ,чрез които фейлетонистът бичува политическата и морална поквара.Осъзнал моралното си превъзходство над един безнравствен свят ,той го изповядва във фейлетона Страст:"А за мене светът не само ,че не знае подобни гадости ,но и всъщност ги няма у мен ,па и не ги е имало ,и уверен съм ,няма да ги има".Като девиз на живота си,авторът възприема мисълта на Джон Стюард Мил:"По-добре да бъдеш недоволен човек ,отколкото доволна свиня".С гневно възмущение писателят осъжда позорните насилия на властта и системата и от брутални насилнически мерки:"По изборите в Свщов" ,"Избирателен закон" ,"Угасете свещите" и др.Гражданската смелост на Алеко се проявява във времето на "морално влияние" ,което предполага използване на войската и жандармерията ,чупене на урни и глави ,разкъсване на бюлетини.В пародиен план е изграден образът на "деятеля в духа на времето"-яхнал кон ,накървавил очи ,заканващ се "дете в майка да разплаче".В "Смирррно!Рота пли!" Алеко разкрива дълбокото отчуждение на властта от народа ,изобличава нейния антинароден характер.От протест с/у произвола и тероризма ,фейлетонистът преминава кьм изобличение на порядките и политиката на Народното събрание:Отворено писмо до г-н Велчо Велчев"/.Писателят сьди от името на народа-"този измъчен страдалец" и "дълготърпелив мъченик".Според него народните интереси са единствените ,от които трябва да се ръководи всеки общественик.

Борбата с/у тиранията и корупцията Алеко Константинов свързва със смело и последователно разобличение на монархическия режим.Особено злъчен е Алеко ,когато жигосва "сеятелите на рабски чувства".Той бичува насаждащата раболепие и низки чувства българска преса. Във фейлетонаСеятели на рабски чувства възмутената авторова съвест изобличава моралното падение на българската преса ,която предлага на военните да благодарят на военния министър ,който