Фейлетоните на Алеко - безпощадна критика на обществените нрави

Животът и творчеството на Алеко Константинов са белязани от непрестанния нравстевен конфликт между неговия духожен идеализъм и материализма на заобикалящите го обществени порядки. Творбите муизвеждат на преден план конфликта с онази България, в която възпитанието се смята за превземка, а честноста за глупост или наивност. Неговият възвишен идеализъм негодува, отблъснат от грубите нашенски политически нрави, от господстващата порочна ценностна система на обществото.

Съвременник на морално-етичните трансформации на обществото и личността след Освобождението, Алеко избира за свое творческо поприще сатирата, а оттам негов предпочитан жанр става краткото хумористично повествование фейлетонът. Чрез силата на словото писателят изболичава и заклеймяза ширещия се политически партизанлък, безочието на властващите, полицейския произвол, грубия кариеризъм и моралната деградация у човека.

Фейлетоните на Алеко се отличават с конректност, карикатурност и жив, многоцветен език. Тръгвайки от конкретен повод, писателят достига до сатирични обобщения за нравстевеността на съвременното си общество. Така той създава истинска галерия от социални типове, които са спиртосани във фейлетоните на Алеко като редки екземпляри, за да бъдат разглеждани след време от бъдещите поколения.

За проникновения поглед на писателя обаче държавата мащеха не е абстрактно понятие. Тя се олицетворява от личности, загубили нравствените си стойности и дори чпвешкия си облик. На морално падение на успелите, богатите, властващите, Алеко противопоставя своята духовка извисеност и неопетнена честност. И с живота си, и с твопбите си Щастливеца представлява морален контрапунк на низките политически и комерсиални страсти в обществото.

Особено болезнен за писателя е проблемът за погазването на законите и за демократичния избор на народни представители. В няколко свои фейлетона ( По изборите в Свищов, Угасете свещите) той не пести критиката си за начина, по който управляжащата върхушка се налага при избора на своите кандидати. Описаните сцени поразяват със своята нагла бруталност. Сценарият навсякъде в България е сходен. Властимащите си позволяват услугите на най-долните елементи на обществото-престъпници, гамени, криминални типове. С тяхна помощ мирните избиратели са подложени на морално влияние , тоест са плашени и разубеждавани да гласуват. А ако заплахите не достигнат своята цел, идва ред на насилието.

Насилието, упражнявано от властта, се проявява най-арогантно по време на избори, но по принцип е постоянен неин приоритет. Във фейлетона И сега се бият, брате мой! авторът разказва тъжната история на редактор на вестник, дръзнал да публикъва статии, неприятни за управляващите. Нещастникът е привикан в полицейското управление, там е смазан от бой и е подложен на на всякакви издевателства.

Със своите хумористични очерки пицателят художествено защитава тезата на постоянната деградация на човешката душа паралелно на блестящата кариера в най-висшите инститъции на властта. Затова най-безмилостно и язвително насочва ударите на своята сатира към личностите, заемащи високопоставени обществени длъжности, но недостойни за за виското си признание.

Връх във фейлетонното творчество на Алеко е цикълът от четири фейлетона Разни хора, разни идеали . В него писателят изобличава четири различни превъплъщения на любимия си герой Бай Ганьо чиновник кариерист, амнистиран престъпник, лъжепатриот и приспособленец. Всички те се саморазкриват чрез речта си. Чрез тях